Филип Петров доскоро беше малък оранжериен производител - един от онези, за които казваме, че са ,или поне трябва да са, гръбнакът на земеделието.

Гласувайте: Да се разреши ли поставянето на фотоволтаици на земеделска земя?

Неговото стопанство се намираше в село Крушево, Карнобатско, където фермерът се грижеше за 5 дка оранжерия, в която отглеждаше основно домат, краставици и пипер. 

В годините Агри.БГ често търсеше мнението на Филип по различни въпроси. Каквото и да се случваше обаче, той винаги с усмивка и сякаш на шега приемаше трудностите и се справяше с всички лошо моменти. Поне досега. 

Подобно на много други стопани и неговата история в оранжерийното производство приключва след близо 17 години посветени на земеделието. Оставя си 50 дка със зърнени култури, с които все пак да изхранва семейството си.

И преди, и сега, един от основните въпроси пред Филип, а и в земеделието като цяло, остават липсата на работна ръка и обезлюдяващите се села.

„Няма работна ръка и не виждам откъде ще намерим. От няколко години започна да намалява работната ръка. Преди време имаше доста хора, можеше да се наемат. В момента има някакви хора, които не си струва да ги вземам. Ще ми направят повече беля, отколкото да ми свършат някаква работа“, коментира преди време Филип Петров.

Фермерът беше и иноватор. В своята оранжерия от 2018 г. бе внедрил мъглообразователи, като с тяхна помощ пръскаше културите си, но също така ги използваше и при борбата със слана и мъгла.