Една от ключовите теми в новия програмен период на Общата селскостопанска политика (ОСП) е намалената употреба на пестициди. Всъщност това е основна цел на Зелената сделка и водеща амбиция в двете нови стратегии на ЕС - за биоразнообразието и “От фермата до трапезата”.

Дали пак гъските няма да изядат парите за субсидии?

Разбира се, България, като страна-членка на ЕС, също залага схеми в своя Стратегически план, които трябва да допринесат за намаляването на пестицидите в селското стопанство. За целта страната ни разработва цяла отделна схема, насочена именно към това.

Мярката, заложена в Стратегическия ни план, носи името “Екосхема за намаляване използването на пестициди”. Бюджетът, който е заложен за 5-годишния период в три подмерки по схемата, е в размер на над 173 млн. лева.

Похвално ще кажете, нали? Чудесно! Стимулираме намаляване употребата на пестицидите. Но как ще се случи това - питаме ние.

В Стратегическия ни план е описано подробно на страница 494. Там се казва, че за да получат субсидия по мярката, фермерите трябва да прилагат земеделски практики, благоприятни за климата и околната среда. 

Относно видовете допустими площи - за тях се казва, че са тези при които са изпълнени следните екологично насочени земеделски практики, свързани с намаляване на количествата на използвани препарати за растителна защита на ниво стопанство: 

1.Прилагане на продукти за растителна защита – инсектициди, хербициди и фунгициди, които не попадат в първа професионална категория на употреба. 
2. Не прилагане на продукти за растителна защита, които са тотални хербициди, включително такива съдържащи глифозат. 
3. Прилагане на феромонови уловки с различна гъстота на ха/дка при отглеждане на полски/зърнено житни, маслодайни, технически др. култури и при зеленчуци и плодове.

 

В условията е записано, че за да се получи подпомагане по интервенцията, следва да се изпълни задължително точка 2 (т.е да не се прилагат тотални хербициди) и поне още една от точка 1 или точка 3.

Казва се още, че интервенцията е пряко насочена към запазване на екологичното състояние на почвите и към намаляване на количеството остатъчни химически вещества в произведената храна. В плана се посочва, че предвидените действия са насочени за опазване и подобряване на качеството на водите в страната. 

Следете темата ПЪТЯТ КЪМ НОВАТА ОСП

Действието на интервенцията е напълно насочено по създаване условията за постигане на целите на зелената сделка и най-вече към намаляване с 50% на употребата и риска от пестициди и намаляване на употребата на по-опасни пестициди до 2030 г.

Всичко това на хартия изглежда много добре, но нека да ви разкажа какво се случва в действителност.

Да си представим, че Иван е картофопроизводител, който има огромно желание да кандидатства по мярката и да усвои Х сума за период от 5 години. Иван не е от “най-зелените” земеделски стопани, но в случая няма и нужда. Той декларира, че няма как да се справи с точка 1, а именно да не използва препарати от първа група, тъй като благодарение на държавната помощ и субсидията за справяне с теления червей, Иван получава субсидия за закупуването на именно тези препарати. 

Иван обаче декларира задължителната точка 2, като казва, че няма да използва тотални хербициди, включително и глифозат. Иван обаче може да използва други хербициди. В същото време се съгласява и с точка 3 за поставяне на феромонови уловки на конкретната гъстота.

В края на деня Иван освен че получава субсидия за пръскане с препарати от първа група за борба с теления червей, той взема и средства по мярката за намаляване на използването на пестициди, докато пръска масива си с други хербициди.

Иван е късметлия. Земеделието ни не е.

 

Информационната кампания "ОСП работи за нас: Много повече от политика!" се осъществява от Агригейт Медия и е съфинансирана от ЕС.

Следете темата и на cap4us.agri.bg