В началото на тази година Полша пое за втори път председателството на Съвета на Европейския съюз. Тринадесет години след първото полско председателство и двадесет години след присъединяването си към ЕС, Полша представи амбициозна програма за председателство. 

В рамките на председателството ще се проведат близо 400 съвета, срещи и конференции с участието на представители от 27 държави. Противно на общоприетото погрешно схващане, тази роля не дава на Полша властта да диктува действията на ЕС.

Вместо това на председателството е възложено да оформя дневния ред на заседанията на Съвета, което може да повлияе на приоритетите през този период и да зададе тона на цялостната работна динамика на Съвета. 

Европейска селскостопанска политика

 

Докато Полша се напасва към работата на председателството на Съвета на ЕС, нейните селскостопански приоритети придобиха по-конкретна форма, пишат редица полски медии.

Централна част от дневния ред на Министерството на земеделието и развитието на селските райони е продоволствената сигурност, която то смята за също толкова критична, колкото и военната сигурност.

Полското аграрно министерство се фокусира върху запазването на продоволствената сигурност чрез повишаване на икономическата конкурентоспособност на европейското селско стопанство. Също така се акцентира и върху поддържане на производствения капацитет, включително животновъдството, като същевременно остава предпазливо относно привеждането в съответствие на животновъдния сектор с целите, свързани с климата.

Председателството на Полша, което съвпада с ранните етапи на преговорите за Общата селскостопанска политика (ОСП) след 2027 г., предоставя възможност за оформяне на дебата за нейната бъдеща реформа. Министерството има за цел да защити бюджета на ОСП срещу нарастващия натиск от разходите за отбрана и фискалните ограничения в няколко държави-членки. Други приоритети включват адаптиране на ОСП към очакваното разширяване, управление на търговските отношения с Украйна и справяне с предизвикателствата в международната търговска конкуренция и стандарти.

Въпреки че полското министерство признава изменението на климата като ключово предизвикателство за селското стопанство, неговият подход за справяне с него чрез бъдещата ОСП остава неясен.

Заместник-секретарят по европейските въпроси Магдалена Собковяк-Чарнецка подчерта необходимостта полското председателство да „преодоли пропастта между селското стопанство и климатичния активизъм, с ангажимент за конкурентоспособност и практическа климатична рамка“. Това обаче контрастира с многократните изявления на представители на министерството, призоваващи за „задълбочено преразглеждане“ на Европейската зелена сделка, целяща да я направи „по-реалистична“, „рационализирана“ и „опростена“. Тази реторика следва решението на Европейската комисия от юни да отмени някои изисквания за условия на ОСП след протести на фермери по-рано тази година.

Междувременно Чеслав Сикерски – министър на земеделието и развитието на селските райони на Полша, се застъпи за ограничаване на разходите за цели, различни от селското стопанство, от ОСП: „Ние вярваме, че целите за околната среда и климата трябва да се изпълняват чрез други политики, а не средства за поддържане на конкурентоспособността и продоволствената сигурност за Европа и Полша”, пише в свой анализ Фондация „Хайнрих Бьол”. 

Полското председателство ще съвпадне с интензивни дебати за бъдещето на селското стопанство, тъй като се очаква новият еврокомисар по земеделието и храните Кристоф Хансен да представи „Визия за храните и селското стопанство“, базирана на  констатациите от Стратегическия диалог за селското стопанство . В крайна сметка Полша ще играе водеща роля в оформянето на дебата относно визията за селското стопанство и храните, обявена от Комисията.