Наближаването на изборите за Европейски парламент провокират нова вълна размишления у поляците. Един от въпросите касае земеделското стопанство. Мнозина се чудят - как би изглеждало то, ако Полша излезе от ЕС. Ориентировъчен отговор дава Анджей Пшепиора, експерт от Земеделската камара на Великополша, съобщава Farmer. 

Птицевъди: Искаме пълна забрана за вноса на украински яйца в Европейския съюз

Темата за напускането на ЕС се появи на дневен ред покрай събитията от последните две години. Необмисленото отваряне на пазара на ЕС за селскостопанска продукция от Украйна и прилагането на радикална реформа на ОСП, с прекалено амбициозен подход за постигане на целите изменението на климата, значително отслаби доверието на фермерите от страните от ЕС в институциите на Европейския съюз и самата идея за тази организация. Фермерите изразиха това под формата на протести, които продължават и до днес. Липсваше подходяща комуникация със земеделските производители и диалог със земеделските организации. Други сектори на икономиката и обществото също започват да усещат цената на амбициозната политика на ЕС в областта на климата.

Дали напускането на ЕС е добра идея?

Излизането на Полша от ЕС означава няколко неща за фермерите. Едно от тях засяга правилата и разпоредбите, свързани със селското стопанство. 

Изглежда, че тук ще бъде по-лесно. Правилата на ЕС ще изчезнат. Много от тях са абсурдни, като въпроса за крайните срокове за азотно торене. Това трябва да доведе до по-ниски производствени разходи, по-малко бюрокрация и по-лесен живот за фермера, казва Пшепиора. 

Разбира се, има и едно “но”. 

Днес много често получателите на селскостопанска продукция, т.е. преработвателите и търговските вериги, поставят много по-високи изисквания към фермерите, отколкото Европейският съюз по Общата селскостопанска политика. Например повечето вериги за търговия на дребно и кетъринг декларираха, че до края на 2025 г. ще купуват яйца само от ферми за свободно отглеждане, а не от клетки. Ако искаме да продължим да изнасяме към сегашния ни най-голям пазар, т.е. страните от ЕС, търговските вериги от западноевропейските страни поставят все повече и повече изисквания към фермерите и преработвателите по отношение на въглероден отпечатък, устойчиво земеделие и хуманно отношение към животните, без да искат да плащат повече за такива продукти, допълва експертът.

За промените при доходите на фермерите мнение дава Валенти Почти от Университета за природни науки в Познан. Според него от 35% до 50% от доходите на фермерите в Полша днес идват от ОСП. 

Може да се предположи, че след напускането на ЕС фермерите ще получат известна подкрепа от националния бюджет. Дали ще е на това ниво, не се знае. Полша има много голям бюджетен дефицит и нарастващи разходи, например за отбрана, което е необходимост в днешно време. Бюджетният сектор все още е недофинансиран. Предстоят ни огромни разходи за модернизация на енергийната инфраструктура и ядрената енергетика. Нарастващият миграционен натиск също ще струва пари.

Излизането на Полша от ЕС ще доведе и до спад в бюджетните приходи, свързан със спада в икономическия растеж. Покупателната способност на потребителите ще намалее. Селското стопанство ще бъде силно засегнато от тези промени, защото икономиката е система от общуващи се съдове. Полският бюджет няма да може да компенсира загубата на средства от ЕС. Всичко това ще доведе до намаляване на дела на бюджетните средства в приходите от земеделието, казва ученият. 

Излизането на Полша от ЕС ще донесе и пазарни проблеми. 

Полското селско стопанство, 20 години след присъединяването си към Европейския съюз, е експортна индустрия. Във всеки селскостопански сектор, с изключение на свинското месо, страната произвежда повече, отколкото консумира, и изнася 80% от този излишък за пазарите на ЕС и Великобритания. 

В различните сектори ситуацията е различна. Секторът за производство на говеждо месо е най-зависим от износа, тъй като има много скромно вътрешно потребление и трябва да се изнася 80% от тази суровина. Поляците изнасят също така около 50% от птичето производство, около 40% от млякото, 30% от зърнените храни и до 70% от плодовете и зеленчуците. 

Опростявайки малко анализа, Анджей Пшепиора изчислява, че производството на приблизително 110 000 полски ферми отива изключително за износ. 

Заслужава да се отбележи, че това са най-добрите ни семейни ферми, които с големи организационни, управленски и финансови усилия се развиха и инвестираха със субсидии и заеми. Излизането от ЕС означава, че по отношение на Общността ние ще бъдем в търговски смисъл трета страна, т.е. ще се наредим до страни като Украйна, Бразилия, Аржентина, Нова Зеландия, Австралия и САЩ. И всички те са глобални играчи, с много по-ниски производствени разходи, отколкото в Полша. Ние ще можем да изнасяме нашите продукти на пазара на ЕС в рамките на ограничения или след мито. Без предимства в разходите шансовете ни за износ ще намалеят до минимум. ЕС, разбира се, ще трябва да търси селскостопански суровини, които да заменят нашето производство. Тогава тя много бързо ще приеме Украйна в структурите си и въпросът ще бъде решен. Ние в никакъв случай няма да пускаме излишъците си на вътрешния пазар. В резултат на тези промени изкупните цени на земеделската продукция ще трябва да паднат, допълва Пшепиора. 

Предвид казаното дотук, излизането на Полша от ЕС за селско стопанство за експерта означава много ускорена концентрация и индустриализация

Само най-големите играчи с международен капитал ще могат да издържат на новите икономически условия. Те също така ще се възползват най-много от либерализацията на екологичните разпоредби. Нашето селско стопанство по структура ще се доближава до силно поляризираното украинско селско стопанство. Ще има и най-малките, екологични ферми, такива за директни продажби и такива, чиито собственици работят извън селското стопанство. Най-много ще загубят средните семейни ферми, особено тези, които в момента са обременени с кредити и инвестиции. Тези ферми, въпреки всички основателни критики към последните действия на ЕС, са защитени по отношение на подпомагане на доходите и достъп до пазара, казва Анджей Пшепиора. 



Вижте още:

Нов фонд ще финансира земеделски и хранителни компании в Източна Европа

Бъдещето на ОСП след 2027 г. – нов играч в борбата за субсидии?

Полските фермери с огньове и хеликоптери се борят с времето