67 култури са отглеждали българските фермери на 66,65% от площите, заявени като угари по време на Кампания 2023, но използвани за целите на ДЗЕС 7 „Редуване на културите (сеитбооборот) върху обработваема земя, с изключение на култури, отглеждани под вода“ и ДЗЕС 8 - „Минимален дял земеделска площ, предназначена за непроизводствени площи или обекти“. Това става ясно от Годишния доклад за изпълнението на Стратегическия план за развитие на земеделието. 

Четете още: Минималната почвена покривка през Кампания 2024: Ще има само един чувствителен период

По време на Кампания 2023 стопаните имаха право да засяват и площите, заявени като угари, с различни култури за целите на продоволствената сигурност на ЕС, но с изключение на царевица и соя. 

У нас площите, заявени под угар, бяха засети най-много със слънчоглед, пшеница и ечемик, сочи статистиката на агроминистерството. Със слънчоглед са били заети 91 024 ха. Тоест при установения среден добив в страната от 1 890 кг/ха за 2023 г. от тях  са получени 172 035 т, което представлява 10,6% от общото производство за страната. 

По отношение на ефекта върху продоволствената сигурност, на практика тези допълнително произведени обеми осигуряват около 80% от необходимото количество слънчогледово масло за задоволяване на вътрешното потребление на страната. Същевременно от преработения слънчоглед е получен и слънчогледов шрот, който е ценна суровина за фуражната промишленост”, коментират експертите. 

С пшеница според изключението са били заети 27 725 ха. По този начин при установения среден добив от 5 430 кг/ха от угарите са произведени 150 546 т, което е 2% от общото производство за страната. От гледна точка на осигуряване на продоволствието на страната с пшеница, това количество представлява около 12-13% от обемите за вътрешно потребление, необходими за производство на брашно и хлебни изделия.

Ечемик е бил засят на 2 854 ха, като от тях са получени 15 097 тона, което е 2% от общото производство за страната.

От гледна точка на екологичните ефекти и въздействието на дерогацията върху околната среда, като положителен ефект може да се отчете, че отглеждането на която и да е земеделска култура на площи, предназначени за угар, означава наличие на растителна покривка и респективно растителни остатъци след прибиране на реколтата.

Количественият анализ на приложението на дерогацията от ДЗЕС 7 показва, че културите, отглеждани през изминалата година, биха били други, ако не е прилагана дерогацията. 

“В досегашния програмен период (2018-2022) България не е прилагала ротация, а диверсификация, и допускаме, че при данните, с които разполагаме, от общата обработваема площ 2 912 434.4 ха, минималната площ, на която е спазена ротация и са отглеждани култури за консумация от човека, се равнява на 874 604.9 ха”, сочат анализите. 

По отношение на количествения анализ от приложението на ДЗЕС 8, площите, върху които е декларирано, че ще се приложи дерогацията, са 130 451.38 ха от общо 195 719.81 ха с угари.

От данните за кандидатите, заявили парцели с култура угар, става ясно, че от общо 21 637 стопани 12 564 са приложили дерогацията.