Освен агротехниката, която е съществен помощник на земеделските производители, на международната изложба АГРА 2017 иновации представиха и някои от институтите на Селскостопанската академия. 
 
 
Една от най-забележителните и впечатляващи е единствената засега в България и в Европа технология за биологично производство на малини. 
Тя е разработена от Института по земеделие в Кюстендил и е разработена от доц. Елена Цолова и нейния екип в продължение на 12 години, като предварително полетата са били подготвени и е било направено сеитбообращение. 
 
„Двата сорта, които са използвани са българският сорт „Люлин“ и канадският сорт „Виламет“, разказа ръководителят на проекта доц. Цолова пред Фермер.БГ.  Тя обясни, че за един декар място са необходими около 800 растения, за които,разбира се, са използвани биологични торове. 
 
 
По думите на доц. Цолова трябва да се прилага капково напояване с поливна норма с 80 процента евапотранспирация, малините не трябва да се засаждат директно в почвата, а на повдигната леха 15-20 см от почвата. 
 
„Предимствата на тази технология са, че се намаляват пръсканията с фунгициди и инсектициди. За цялото опазване на насажденията се прилагат само три комбинирани пръскания, докато при конфенционалното производство те са от 6 нагоре“, разказва изобретателят на технологията.  
 
Освен опазването на природата и здравословният ефект върху здравето на хората, от технологията има и положителна икономическа ефективност.
 
„Нетният доход от сорта „Люлин“ е 2376 лв./дка. Нормата на рентабилност е 234 процента. При конвенционалното производството рентабилността е около 74 процента. Канадският сорт „Виламет“ има по-ниски стойности. 2110 лв./дка“, отбелязва доц. Цолова. 
Експертите съветват да се използва българският сорт, защото освен, че е създаден за българските условия, по икономически показатели е по-добър. 
 
Средният добив от сорт „Люлин“  е 1400 кг/дка. От „Виламет е към 900 кг/дка. 
 
 
Като следваща крачка учените готвят технология за биологично производство на малини, мулчирани с полиетиленово фолио. 
 
Друга иновация, представена от учените на АГРА 2017 е пчелна пита, чрез която кошерът може да се лекува от акари. Те са изключително жилави и  устойчиви кърлежи и в момента нанасят най-големите вреди на пчеларството.
„Борбата с тях е неравна, защото от една страна всяко химическо средство, което се прилага, бързо става негодно, защото те придобиват резистентност. Второ – защото често има остатъчно количество от него и то често е вредно за хората. Най-ефикасните лекарства са най-вредните, дори за някои от тях вече има доказано канцерогенно действие, споделят учените от Института по животновъдни науки в Костинброд. 
 
 
„Идеята на иновативната пита е, че акарите могат да се третират в момента на размножаване.  В този момент, когато се окаже въздействие от страна на лекарството, когато са много нежни малките ларви, те загиват“, разказа за Фермер. БГ доцент Пламен Христов от института. 
 
По думите му единият начин е да се направи напояване с мравчена киселина, което да бъде комбинирано с топлина. Причината за това е, че акарите са уязвими от нея. При 42 градуса пилото остава да живее, а голяма част от акарите загиват. 
 
„Тази пита може да се използва в производството на перга. Това е пчелен прашец, който е претърпял млечно-кисела ферментация. Пчелите възприемат иновативната пита като своя и сами слагат прашеца, тъй като в изкуствена среда се е оказало, че не е възможно. 
 
 
Досегашните методи за производство на перга са чрез раздробяване и унищожаване на питата, а с новата пита, може да се произвежда през целия сезон“, обясни доц. Христов. 
 
По една от горещите напоследък теми – неоникотиноидите, той разказа, че има фрапиращи опити с тях. 
„Взима се една капка от тях и се слага в чашка.  След това тази чашка се допълва десет пъти с вода. От него се взима 1 литър и се разрежда 20 пъти. Тази процедура се прави, докато уредите не престанат да засичат, че има следи от препарата. С тази вода, в която практически няма препарат, се приготвя захарен сироп и с него се хранят опитните групи от пчели.  Година по-късно се проверява какъв е ефекта. На група, която е хранена с такъв сироп и такава, която е хранена с друг сироп. Оказва се, че има страхотни разлики между двете групи“, обясни специалистът и допълни, че най-видимата разлика е била  в степента на опаразитеност с акари. Онези, които са се хранили с чистата вода, имат много по-малка заразеност с акари. 
 
„Пчелната кръв принципно не може да се съсирва, всеки пробив там е продължителен теч и врата за заразяване. И тези много акари, които постоянно атакуват меките тъкани на пчелата, се получава ефект на лавина. Накрая просто се стига до загиването на семейството или до изчезването на пчелите“, обобщи доц. Христов. 
 
На изложението могат да се видят дори живи овце и телета, представени от Земеделския институт в Стара Загора. 
 
 
Три нови сорта череши също са представени на изложението. 
Те са получили сертификат през 2015 г. основното им достойнство е, че са самофертилни. Сортът „Дима“ е първият български самофертилен черешов сорт, обясниха учените от Института в Кюстендил. 
 
Другите два са „Алекстон“ и „Васиника“. И трите сорта са едроплодни, с висока родовитост. Формират ниски корони на дърветата и при подходяща резитба, брането на черешата се получава практически от земята. Дърветата стават около 3,5 метра високи. И трите сорта са среднозреещи и притежават късен цъфтеж. Това е предимство, особено с оглед на това, че се избягват къснопролетните мразове.