През месец юни започва пашата от ливадите, плевелната растителност, липите, а във високите  райони и от акацията. Пчелните семейства така трябва да бъдат съсредоточени, че да обхванат напълно наличната медоносна раститилност в отделните райони.



 



Пчелите са в най-активно състояние, както за събирането на храна, така и за рамножаване. Това налага пчеларят правилно да използва тази активност на пчелите за получаване на най-добри резултати, без това да се отрази на самите семейства. Една от задачите е да се използва наличната в района паша, както пашата в по-далечни райони чрез подвижното пчеларство са изборът на района, в който да се изкарат кошерите, и самото и изкарване.



 



Подобряването на района трябва да става по няколко показателя, а именно:



Състоянието на растителността в него. Растенията, даващи нектар, да са добре развити, с мното листна маса и дебели стъбла, да не са повредени от неприятели, животни или засегнати от болести, и да са добре огрявани от слънцето. Дървесните видове да имат широки корони и много цветни пъпки и да са разположени на южни и северни склонове. Това удължава цъфтежния им период.



Почвата да е богата с хранителни вещества и добре да се задържа влагата. По възможност да се избягват бедните, плитки и чакълести почви. При полските културни растения да се подбират поливни площи без плевели.



Нивото на подпочвената вода да е високо. За полските райони за него може да се съди по нивото на водата в кладенците, намиращи се в този район.



В близост да има голям воден басейн, овлажняващ атмосферния въздух през големите летни горещини и осигуряващ падането на роса през нощите. Наред с района трябва да се избере мястото на временния пчелин. То трябва да е с добро изложение, защитено от ветрове, сухо, оцедливо, достъпно за товарни превозни средства, да не минават през него хора и животни и да е достатъчно по площ за доброто разположение на кошерите. Ако в района на постоянния пчелин има по-добра  поддържаща паша, отколкото в новия район, изкарването на пашата трябва да се извърши непосредствено преди зацъфтяването на основните медоносни растения. Обратно, ако в новия район има добра паша, кошерите може да се настанят в него много преди зацъфтяването им, особено ако това са липи, както и в съседство със сечища, малини и друга горска паша.



 



Преди да се изкарат, кошерите трябва бъдат подготвени и самата подготовка е следната:



Укрепване на питите в плодника, магазините и корпусите. Това става най-добре, като се попълнят изцяло с пити, рамките на които имат разделителни. Когато рамките са без разделители, питите трябва да се укрепват с поставени между ушите на рамките дървени трупчета, опрени на релсите.



Скрепване на частите на кошера една към друга. Това се постига най-добре с опасването им с метални въжета, стягани със скоби или с манивела. При липса на такива въжета, се използва и горена тел.



Осигуряване на добра вентилация чрез поставяне на вентилационните мрежи, с каквито са комплектовани многокорпусните и по-стари модели на дадан-латовите кошери – на покривната възглавница има две мрежи странично от централното отделение с хранилката. При попълнени гнезда и магазини отварянето на дънния вентилационен отвор също осигурява вентилацията  по време на транспортирането на кошерите през ноща.



Затваряне на кошерите непосредствено преди товаренето след спиране летежа на пчелите. Това става лесно и бързо, ако на кошерите са мишепредпазителите. Подвижните пластинки се обръщат със сводовете на горе и с тях се затваря целият  вход. При липса на мишепредпазители входовете се затварят с намокрени вестници или дребностъблена трева, като се притискат с прилетната дъска.



Самата прилетната дъска се захваща с гвоздеи, ако райбери липсват. Най-добре  е кошерите да се прекарват нощем, да се разтоварят, подредят и тогава де се отворят. До сутринта пчелите са се успокоили, отлитането им става постепенно и те не се разлитат по съседните кошери. При отваряне на светло излитат много повече пчели изведнъж, не могат да се ориентират и масово налитат в чужди кошери. снимка: www.selo.bg