Скандал, протести и нещо полезно

Наред със скандал и протести от изминалата седмица, като производители дори поискаха оставката на ресорния зам.-министър Тодор Джиков, успяхме да намерим и нещо полезно.

Европейската комисия (ЕК) онлайн платформа за управление и следене на индикаторите, определени на национално ниво от всяка държава членка на ЕС. Именно тези индикатори са застъпени и в Стратегическите планове на всяка една страна-членка.

Интерактивното табло за управление дава възможност на потребителите да получат изключително много информация, като например за планирания брой млади фермери, които ще бъдат подкрепени по Общата селскостопанска политика (ОСП) в периода 2023-2027 г. Както дела на земеделската площ, подкрепена по политиката за биологични земеделие или пък броя на фермите, които всяка страна предполага, че ще се възползват от подкрепата за цифрови земеделски технологии.

Търсенето може да се нарпави по държава или по цел, което допълнително улеснява потребителите.

Държавите от ЕС започнаха да изпълняват своите стратегически планове за ОСП от 1 януари 2023 г. Всеки план съчетава широк набор от целенасочени интервенции, насочени към специфичните нужди на съответната страна-членка на ЕС.

Законодателството на ОСП включва 44 „показателя за резултати“ (индикатора), свързани с конкретни цели. Например, за да се оцени дали планът за ОСП е бил успешен в привличането и поддържането на млади фермери, поставената и преразгледана цел ще бъде броят на младите фермери, които се възползват от подкрепата в ОСП през 2023-2027 г.

Не всичките 44 цели трябва да бъдат включени във всеки стратегически план на ОСП. Планирането на целите зависи от нуждите и планираните мерки, взети на национално ниво. Например България си е поставила да изпълни 38 от 44 цели.

Ето и някои конкретни примера.

Всичко сме наясно, че настоящата ОСП има големи екологични амбиции. Средствата от ОСП идват с набор от екологични условия, които засягат близо 90% от всички обработваеми земеделски площи в ЕС.

Индикатор R4 показва, че България заема 3 място, но отзад напред, но “амбициозност” относно тези условия, като страната ни си е поставила цел - 80% дял от обработваемата земеделска земя да спазва условията за екологичност, които ние разбираме като ДЗЕС. Само за сравнение има страни, които поставят над 100% амбиция. Тук интересното е, че за 2023 г. и 2029 г. България не си е поставила таргети за изпълнение.

Друг интересен индикатор е R31. Той показва, че повече от 30% от земеделската земя в ЕС (49,5 млн. ха) ще бъде обхваната от допълнителни мерки в подкрепа на опазването/възстановяването на биологичното разнообразие.

Намалената употреба на пестициди ще бъде насърчавана върху най-малко 27% от земеделските земи в ЕС, показва таблицата. Като България е на 18 място спрямо останалите страни-членки на ЕС. Тук сме планирали, че за периода 2023-2027 г. - 18.1% от цялата обработваема земеделска земя, трябва да бъде подкрепяна чрез специфични ангажименти, които да доведат до намаляването на използването на пестициди. Отново за 2023 г. не сме си поставили никакви цели за изпълнение. През 2024 г. сме заявили, че процентът, който трябва да постигнем ще бъде 12.4%, през 2025 г. - 16.4% и така той прогресивно се увеличава, докато за 2029 г. сме посочили, че очакваният процент, който ще се стремим да изпълним ще бъде 3.5%.

По-доброто управление на почвите се подкрепя от ОСП на 47% при обработваемата земя в целия Съюз. Индикатор R19 показва именно това. Тук България е на 9 място.

Биологичното земеделие е другата основна тема, която често се засяга, когато говорим за ОСП. Дори на последната Национална биоконференция стана ясно, че парите за биофермерите ще са недостатъчни.

Иначе 10% от земеделската земя в ЕС ще получи специфична подкрепа по ОСП именно за преминаване към биологично направление или пък поддържане на съответните биоплощи. Това е показано в индикатор R29. Тук страната ни заема 3 място, но отзад напред.

Дялът, който България е определила затова като цел е 4%. Вземайки предвид тези данни, това още веднъж затвърждава мнението на фермерите, че амбицията ни можеше да е далеч по-голяма.

Последното нещо, на което бихме искали да обърнем внимание са младите фермери. Амбициите на всяка страна-членка са представени в индикатор R36. Тук за съжаление България отново подхожда доста плахо, като сме си поставили за цел едва 2.4% нови млади фермери.

Това, което страна ни е планирала като брой млади фермери, които ще се възползват от подкрепата на ОСП,е 9 212 нови земеделци за периода 2023-2027 г. Като за 2023 г. нямаме поставена цел, а за 2024 г. сме посочили, че от тази помощ ще се възползват 3 932. Останалите данни вижте в таблицата.