Земеделие без вода няма шанс! Това става все по-кристално ясно на всички, заети с прякото производство на храни. Това диктува и самата природа, която провокира търпението на земеделските стопани с капризите си и носи или жестока суша, или градушка, или създава условия за нападение от болести и неприятели. Климатът се променя, това е факт и всеки що-годе разумен земеделски стопанин е наясно с това. 

Преди 121 години добруджанци се вдигат на бунт срещу натуралния десятък

И докато в Европа говорят говорят красиво и омайно за напояване и строят бъдеще, в което земеделието, респективно доходите от него, не зависи от милостта на природата, то родната действителност е сурова и брутална. 

Преди дни земеделски кооперации от Добричка област надигнаха глас, че ВиК периодично ги оставя без вода. Това се случва без предварително уведомяване и без изясняване на причината. Оказа се, че проблемът не е от днес и вчера, а от години.

Факт е, че равна Добруджа е известна с безводието си и по време на социализма става ясно, че всъщност стои върху широк водоносен пласт. Тази вода е дълбоко и изисква сериозна инвестиция в помпи. Днес тези помпени станции, разположени на възлови места в Добричка област, периодично спират. Защо? За да се икономиса ел.енергия, отговарят потърпевши земеделски стопани. 

И за да сме пределно ясни, не става дума за напояване с питейна вода. Става дума за елементарни човешки и производствени нужди. Последният случай е в село Паскалево, в който и земеделската кооперация, и частните животновъдни стопанства са оставени на сухо. Тези абонати на ВиК са на отделен водоизточник, т.е. водата до тях стига по отделна тръба, независима от населеното място. Цената, разбира се, е по-висока – 3,50 лв./куб.м. Независимо от по-скъпата течност, в селото може да има вода, но самите фермери – нямат. 

Земеделските производители подадоха сигнал до кмета на община Добричка Соня Георгиева. В същото време стана ясно, че в друга част на Добричка област село Стожер има проблем с водоподаването и населението се готви да протестира. Там всички са оставени на сухо, а ценната течност се доставя с водоноски – също както при военно положение, споделят старите хора. Изпратено е писмо с проблема до служебния премиер и до съответното министерство.

Пристига още един сигнал – този път в село Соколово. Там водата редовно спира, почти всеки ден с часове кранчетата остават сухи. Фермер споделя, че от 6-ма производители, отглеждащи крави, е останал само той. Според ВиК проблемът е в помпена станция в Балчик и вече е отстранен. 

Оказва се, че търпението на добруджанци е огромно. Почти всяка година проблемите с безводието сблъскват хората и производителите по селата с бездушието на монополиста. Напрежението по селата назрява и се стига до протести. Те обаче остават глас в пустиня, а ВиК-Добрич си играе на държава в държавата. Определя си собствени правила, с които „танцува“ по нервите и здравето на всички.