Съществен елемент от агротехниката на отглеждане на ягодоплодните култури е подхранването им с азотни торове. Азотът е жизнено важен хранителен за растенията химичен елемент, играещ първостепенна роля в растежните и репродуктивните процеси. По време на вегетацията по-голямата част от азота в растенията се концентрира в тъканите и органите с най-интензивна жизнена дейност.



 



Най-подходящи и масово използвани азотни торове са амониевият нитрат (амониева селитра) и карбамидът (урея). Неподходящи са минералните торове, съдържащи натрий и хлор, защото тези елементи в определени концентрации в почвата оказват токсично влияние върху ягодоплодните растения.



 



Ягоди: Грижите за плододаващите насаждения започват рано напролет веднага след просъхване на почвата със събиране и изгаряне на изсъхналите листа. След това се извършва пролетно подхранване с по 10-20 кг амониева селитра на декар. Торът се вмася от двете страни на редовете, като се внимава да не пада върху листата, понеже ги поврежда.  След подхранването веднага се извършва първата обработка на почвата, като междуредията се култивират на дълбочина 8-10 см, а защитната зона покрай редовете се окопава ръчно на 4-5 см. Подхранването е най-наложително при плододаващи насаждения със слаб растеж и бедна почва. Не се подхранват нови насаждения през първите две-три години, на които е извършено основно предпосадъчно торене.



 



Малини: За осигуряване на добър прираст младите растения се подхранват ежегодно с 8-10 кг/дка азот, който може да бъде внесен веднъж или на два пъти в зависимост от запасеността и механичния състав на почвата.. Добре запасените и по-тежки почви се подхранват веднъж през пролетта, а по-слабо запасените и леки почви се торят с азотен тор двукратно – рано през пролетта и в края на май-началото на юни, като торовата норма се разделя на две равни части.



 



Къпина: През първата половина на пролетта в редовата ивица се окопава плитко – до 5-6 см, като се внимава да не се повредят или унищожат кълновете. Междуредията се обработват на по-голяма дълбочина – 12-13 см., без опасност да се повредят корените, защото те се разполагат по-дълбоко , отколкото в редовата лента. Поради биологичните особености на къпината нормите на торене може да се намалят до 20% в сравнение с малината. Къпината развива по-мощна и дълбока коренова система и усвоява минералните хранителни вещества от по-голяма дълбочина и от по-голям обем почва.



 



Касис: През пролетта, когато новите идънки достигнат височина 10-12 см, се извършва подхранване с 15-30 кг/дкаамониев нитрат. През есента се извършва повторно подхранване със същото количество тор, като се има предвид, че плододаващите растения имат по-голяма нужда от вещества от младите. Азотният тор може да се разпръсне повърхностно след съжд или поливка, тъй като при влажна почва той се разтваря бързо и става достъпен за усвояване от корените на растенията. При млади растеният торът се разхвърля само около тях, а в стартите насаждения се наторява цялата площ, тъй като корените вече са обхванали почти цялата площ на междуредията.