Подготовка на овцете и козите за заплождане

Една от най-важните продуктивности на овцете и козите е получаването на приплоди. Подготовката на козите и овцете за заплождане предопределя до голяма степен масовото им разгонване и заплождане, а от там и плодовитостта им.

 

През летните месеци повечето животни са изтощени от продължителния лактационен период и не са подготвени за осеменяване. Това налага до 30 дни преди началото на осеменяването на овцете и козите те да се пресушат, храненето трябва да бъде засилено. Наред с пашата животните се подхранват с концентриран фураж /300-400 г. дневно/ и да им се дават покълнали фуражи /ечемик/ и тривитаминол.

 

При паша на сочни треви и овцете и козите пият сравнително малко вода. В такива случаи те може да се поят 1-2 пъти дневно- сутрин преди започване на пашата и вечер преди завършване. Колкото е по-суха и по-груба е тревата, толкова по-голяма е нуждата от вода. Ето защо е необходимо да се осигури вода и през деня. При продължаване на доенето, когато овцете и козите не са в добро телесно състояние, разгонването също се забавя.

 

Доенето е важен фактор за получаване на повече мляко и много стопани продължават доенето до края на август. Това затруднява размърлянето и случната кампания се проточва повече от 40-45 дни, а много овце и кози се разгонват повторно. Редица опити показват, че при добро телесно състояние на животните и при значително подобряване храненето им преди и след случната кампания те могат да се доят и да се заплождат едновременно.

 

Заплождането на овцете трябва да се организира така, че случната кампания да протече в максимални срокове, за да не се затруднява отглеждането на агнетата и майките. Заплождането е по естествен път и изкуствено осеменяване.

 

Естествено съешаване- в съответното стадо се пускат определен брой кочове, като на 30-40 овце майки се осигурява един коч. Естественото съешаване има редица недостатъци, не може да се очаква бърз прогрес в стадото: - половата дейност на кочовете не може да се регулира в оптимални граници, - някои овце майки се покривани многократно, а други остават незаплодени, - не са известни както датата на заплождането, така и произходът на родените агнета, - възможно е разпространение на някои заболявания, предавани по полов път, - кочовете по-бързо се изтощават и скоро се получава некачествена спермородукция, - не може да се провежда целенасочен подбор, тъй като най-добрите кочове не се използват рационално.

 

При прилагането на естественото съешаване, правилното е кочовете да не бъдат непрекъснато с овцете майки, а вечер да се отделят в самостоятелна група и да се хранят отделно, да не пускат на паша заедно с овцете, а да се пускат в стадото сутрин и вечер. Желателно е през две години да се прави ротация на разплодниците, т.е. наличните кочове се сменят с кочове от други стада с цел избягване на стихийното родствено съешаване.

 

Изкуственото осеменяване- при използването на този начин за заплождане на овцете майки, един коч с високи качества ще предаде това на своите приплоди. Средното натоварване на един разплодник е около 200 овце майки. При изкуственото осеменяване се дава възможност да се води строг отбор по мъжка линия, като се оставят най-високопродуктивните разплодници, преценени по потомство. По този начин вместо 25-30 % от общия брой на овцете, броят на кочовете оставени за разплод съставляват само 1-1,5 %. Това позволява разплодниците да се хранят по-добре и да се отглеждат в специални депа при съответните ветеринарно-профилактични условия.

 

При прилагането на изкуственото осеменяване важна особеност е откриването на размърляните овце майки, като то продължава 24-48 часа. Размърлането се открива с кочове пробници. На един коч се предвиждат 70-80 овце майки. Пробниците трябва да бъдат в добра полова зрялост, здрави и добре хранени. Преди пускане в стадото им се поставя престилки /40-60 см/ на коремната област, за де предотврати евентуално заплождане на овцете. Друг начин за предотвратяването на заплождането на овцете е вазектомирането на кочовете пробници/отклоняване на семепроводите в коремната област/.

 

Най-добрите кочове пробници не се вазектомират, тъй като след приключването на осеменителната кампания в стадото се оставят по 2-3 разплодника да осеменяват в случаи на незаплодени овце. За тази цел не се използват кочове пепиниери, а пробници. Кочовете пробници се пускат в стадото сутрин и вечер. Размърляните овце допускат до себе си пробника и позволяват да бъдат заскачани. Те веднага се отбелязват с отстраняема боя и се отделят от стадото. Ако размърляните овце се откриват двукратно, поради това че яйцеклетките се отделят около 36-ия час от началото на разгонването, животните не трябва да се осеменяват веднага, а след 12 часа. Например ако откритите сутринта овце трябва да се осеменяват за първи път вечерта и за втори на следващата сутрин. Така се гарантира по-голяма заплодяемост.

 

Изкуственото осеменяване трябва да се извършва от подготвени техници осеменители, които добре познават половия апарат на мъжките и женските животни и имат съответната практика. Правилно е де се прилага дълбоко цервикално осеменяване, което гарантира заплождането на овцете. Кочовете /разплодниците и пробниците/ трябва да се хранят добре през случната кампания. Относително малкият им брой позволява да се поддържат в разплодната кондиция през цялата година, не бива да се гледат на тях като ялови животни. Необходимо е дневната им дажба да включва 1-1,2 кг смески и на воля сено и силаж през зимата или зелена трева през лятото. В такъв случай не се налага специална подготовка за случната кампания.

 

Преди да започне осеменителната кампания 12-15 дни се увеличава дажбата на концентратната смеска до 1,5 кг, а завехналата зелена люцерна се дава на воля. Може да се дава допълнително обезмаслено масло, моркови и тривитаминол. За повишаване заплодяемостта на овцете майки при пашата по време на осемняването, трябва да се избягва храненето със свежи зелени фуражи, защото съдържат т.н. фитоестрогени. Тези неща причиняват изхвърлянето на яйцеклетка, в резултат на което се увеличава броя на повторното размърлялите се овце.

 

Заплождане на козите

У нас козите се заплождат в края на лятото – август и септември. Предимствата на зимното окозване са, че яретата растат по-бързо и се закаляват. През пролетта те са вече израснали и могат да се изкарват на паша. Така те са подготвени за следващата зима, но за зимното окозване е необходимо да се осигури достатъчно фураж. Заплождането на козите започва когато те са разгонени, стават нервни и неспокойни, често врякат, намаляват апетита си, въртят постоянно опашката си, външният им полов орган се зачервява и подува и от него изтича слуз. Това състояние на козите на разгоненост трае 4-5 дни и през това време козите се съешават с пръч или се осеменяват изкуствено.

 

Половият цикъл продължава от 16-20 денонощия. Ако козите не се заплодят, те трябва да се съешат отново през следващата разгоненост. Когато козите се отглеждат групово и в стадото има пръч, разгонените животни се откриват лесно от разплодника и се заплождат. Заплождането на козите зависи от правилната им подготовка, която се осъществява чрез правилното и пълноценно хранене и отглеждане.

 

По време на подготвителния и на случния период на козите се осигурява достатъчна паша и допълнително се дава по 400-500 г концентриран фураж или фуражни смески.

 

Както при овцете, така и при козите заплождането се осъществява по два начина: - свободното съешаване, при което пръчовете се отглеждат заедно с козите и ги покриват на пасището. При използването на този начин не се знае кога е заплодена козата, датата на раждането, пръчовете бързо се изтощават и загубват оплодителната си способност, не може да се контролира времето на раждането на яретата. - заплождане „от ръка”- стопанинът води разгонените кози при избрания пръч за съешаване, като така се дава възможност да се знаят точните дати на покриването и окозването, може да се избира сезонът на заплождане. При съешаването „от ръка” един пръч покрива дневно две кози- една сутрин и втора вечер. Между скачките пръчовете трябва да почиват най-малко 3 часа.