Почвени анализи от полета, прилагащи регенеративно земеделие - вижте резултатите

Какво показват почвените анализи в полетата, които започват да прилагат регенеративни практики? Предизвикателства и решения
Петя Иванова, експерт по почвено здраве и ръководител на съветническата програма на EIT Food по проекта: Регенеративно Земеделие – Увеличи Мащаба

В индивидуалната съветническа програма на EIT Food: Регенеративно Земеделие – Увеличи Мащаба, се извършват ежегодни анализи на ключови почвени качества - както физични и химични, така и биологични параметри. Те дават информация на стопаните и съветниците за състоянието на дадените почви. Ежегодните анализи на почвите в стопанствата на участниците помагат да се опознаят особеностите на почвите, да се проследят различни важни процеси и тенденциите им към промяна, в следствие от практиките на стопаните, както и от влиянията на средата. Освен анализите в лаборатории се правят и редица наблюдения и изследвания на самото поле. Други детайли, които е нужно да се вземат под внимание, когато се изгражда стратегията за преход на дадено стопанство към регенеративно земеделие са: специфичният климат на района, засушаванията, околните условия около блоковете и други.
 
Важно правило при разчитането на почвени анализи за целите на регенеративното земеделие е да се разглеждат взаимовръзките между параметрите и процесите, от които зависят те. За да се пристъпи към корекция на някой параметър например е необходимо да се направи такъв цялостен анализ на цифрите в тестовете, наблюденията от полето, както и приоритетите на фермера. Така се избира най-печелившото действие спрямо вложените усилия. 

18-те участника, които са текущо в програмата са от всички райони на страната, работят с различни почви и условия и им се налага да сложат приоритет върху различни дейности и мероприятия, за да възстановят почвите си и да подобрят тяхното плодородие. Някои от стопаните вече виждат резултатите от предприетите действия по коригиране на проблемни почвени параметри и състояния.

От друга страна натрупването на данни от различните почви в страната позволява да се обобщят важните практики за отделните типове почви и райони, на които стопаните трябва да наблягат в прехода си към регенеративно земеделие и ноу-тил. Например почви с някои съществени химични дисбаланси като съдържанието на калций или съотношението на калций и магнезий, могат да се уплътнят силно при спиране на обработките и това да затрудни прехода, затова е ключово да се направи подходящ план и подход за възстановяване на баланса. 

Други почви, например които имат по-високо съдържание на органична материя и нямат химични дисбаланси, много по-лесно се структурират и бързо подобряват микробиалния си фон.

За EIT Food
EIT Food е най-голямата и най-динамична общност за иновации в хранителния сектор в света. Ние ускоряваме иновациите, за да изградим устойчива хранителна система, която произвежда здравословна и устойчива храна за всички.

Подкрепяни от Европейския институт за иновации и технологии (EIT), орган на Европейския съюз, ние инвестираме в проекти, организации и лица, които споделят нашите цели за здравословна и устойчива хранителна система. Отключваме иновационния потенциал в бизнеса и университетите и създаваме и разширяваме агрохранителни стартъпи, за да внесем нови технологии и продукти на пазара. Ние оборудваме предприемачи и професионалисти с уменията, необходими за трансформация на хранителната система, и поставяме потребителите в центъра на нашата работа, помагайки за изграждането на доверие чрез възстановяване на връзката им с произхода на тяхната храна.

Ние сме една от деветте иновационни общности, създадени от Европейския институт за иновации и технологии (EIT), независим орган на ЕС, създаден през 2008 г. с цел стимулиране на иновациите и предприемачеството в цяла Европа.

Програмата за регенеративно земеделие на EIT Food има за цел да подкрепи фермерите в цяла Европа при прехода към регенеративно земеделие. Тя насърчава устойчиви земеделски практики, които не само положително влияят върху качеството на почвата, но и допринасят за производството на храни с по-висока хранителна стойност. Програмата включва обучение на място за фермерите, консултации, както и уебинари и ръководства за регенеративни практики за конкретни култури, достъпни за всички заинтересовани фермери. Освен това, ние организираме събития за насърчаване на регенеративното земеделие и провеждаме образователни дейности за потребителите. Нашият подход се основава на сътрудничество между различни заинтересовани страни, като фермери, изследователи, стартапи, преработвателната индустрия и потребителите, за да създадем заедно благоприятни и устойчиви условия за развитие на регенеративното земеделие.

-----------------

МИКРОБИОЛОГИЧНИТЕ АНАЛИЗИ
За регенеративният фермер състоянието на микробиологията в почвите е едно от най-важните неща, тъй като на нея се опира плодородието, ефективността на производството и намаляването на вложенията, които прави за торове и пестициди. Здравите култури и оптималните добиви с намалени вложения са възможни именно заради работещата биология в почвата и повишаването на органичната материя. Възстановяването и грижата за биологията в почвата са важни, не просто заради екологията и за опазването на почвите, а на първо място за подобряването на продуктивността и здравето на културите, както и на устойчивостта на земеделския бизнес. 
Добрите съвременни методи за анализ на микробиологията, които са важни за регенеративното земеделие са ориентирани да измерват няколко важни аспекта: 

Анализи на Микробиологията с технологията БИОТРЕКС
В рамките на проекта се използва иновативната Японска технология БИОТРЕКС, която чрез специална иновативна апаратура анализира разграждането на 30 до 90 различни въглеродни съединения в рамките на 24ч. в аеробни условия.

 Биотрекс се показва като един от добрите и надеждни методи за измерване и проследяване на микробиологичните функции на почвата, като активност на микроорганизмите, микробно представяне на процесите, еко-физично биоразнообразие, баланс и стабилност на популациите и процесите. Този анализ дава отговори на една част от важните въпроси за състоянието на микробиологията.

За да улесни интерпретацията на резултатите и да подпомогне разбирането за почвените микробиални процеси, създателят и управител на лабораторията в Полша Рафал Иглетски споделя една аналогия с футбола:

„Знаем, че обяснението и разбирането за микробиологията често може да бъде доста объркващо и сложно, ето защо споделям с вас едно от опростените сравнения на микробния свят на почвата и показателите, които измерваме. Представете си вашата почва като футболен отбор, който участва в първенство. Точно както в спорта оценяваме отборите въз основа на спечелените мачове и отбелязаните голове, за биологията в почвата имаме специална „точкова система“ - показател за микробно представяне. Този показател е като класирането на лигата за вашето поле, като показва колко добре „играе отбора“ във вашата почва.

В света на футбола силата на един отбор зависи от много фактори: дали играчите са във форма, тяхната физическа подготовка, индивидуални умения и екипна координация. Подобно е положението и с почвата. Индикаторът за микробна производителност изследва дали играчите във вашата почва са във форма, като проверява активността на микроорганизмите - как те „тичат по терена; тяхното разнообразие - различните позиции в отбора и баланса в действията - екипната координация.

Нека разгледаме по-отблизо два ключови аспекта на този почвен мач:

1.Функционално биоразнообразие - то е като разнообразието на позициите във футболния отбор. В почвата става въпрос за разнообразието от микроорганизми, способни да извършват различни биохимични реакции. Това е все едно да имате специализираните играчи в отбора: нападатели - разлагащи органичната материя, полузащитници - грижещи се за циркулацията на веществата и минералите, защитници -подпомагащи хумификацията и вратар - предпазващ растенията от стрес. Липсата на която и да е от тези позиции отслабва целия отбор. Представете си отбор, съставен само от нападатели - трудно би могъл да спечели първенството, нали?

2.Балансът на процесите - това е като балансираната игра на целия отбор. В почвата става въпрос за осигуряване на подходяща активност на различните микробиологични процеси, без един да доминира над другите. Това е все едно в един футболен отбор всеки играч да има своето време на терена и да допринася за играта. Не искаме ситуация, в която само защитата е активна, а останалата част от отбора седи на пейката, нали?

Като земеделски производител вие сте треньорът на този отбор на почвата. Вашите земеделски практики са като стратегията и тактиката, които прилагате: 

А)  Като се грижите за разнообразието от микроорганизми - чрез сеитбооборот, покривни култури, използване на различни органични торове.  

Б) Като поддържате баланса на процесите - чрез свеждане до минимум на обработките на почвата (нарушаване на структурата й) и непременно я предпазвате от слънце, вятър и влияния. 

Прилагайки стратегии като А и Б, можете да доведете своя почвен отбор до шампионска форма. Не забравяйте, че шампионската почва, както и шампионският футболен отбор, е резултат от добро управление, устойчиви практики и търпение. С течение на времето ще видите как вашият почвен отбор печели „шампионската лига“ под формата на високи добиви и здрави растения!“

Състоянието на микробиологията в нашите почви и тенденцията за страната 
Повечето изследвани полета показват резултати под средното, като за една част от тях тези резултати са очаквани, тъй като полетата са в първите си години от преход и стопаните все още изглаждат практиките си. Изключение правят някои стопанства, които прилагат от повече години ноу тил с почти пълния комплекс регенеративни практики, но имат ниски резултати или резултати под средното. При тях причините за тези резултати се коренят вероятно в драстично ниски валежи в района, както и в по-плътните тежки почви. Почвите, които имат химични дисбаланси също показват ниски резултати в микробиологията, като се наблюдава подобрение при фермерите, които са трета година в програмата и са предприели мерки за коригиране на тези дисбаланси. Високите и добри резултати, където всички показатели са над средното (в зелено по скалата) са в стопанства на фермери с много добри практики, които освен основното да не обработват и да поддържат почвата покрита, също така не използват или почти не използват пестициди, комбинират минерално и органично торене, отглеждат голямо разнообразие от култури и растително разнообразие, включително покривни култури. 

Макар в България фермерите да имат много добри познания за регенеративно земеделие и да прилагат добри практики, тенденцията за страната в състоянията на микробиологията са под средното, за което голяма част има значение по-горещия климат в сравнение с Централна Европа. Този по-различен контекст, в който работят нашите фермери налага да се обърне повече внимание на предпазването на почвата от големите температурни амплитуди, излагане на слънце и прекомерна загуба на влага, както и да се наблегне на повече практики, които стимулират развитието на биологията и баланса на процесите. 

Как да подобрим микробиологията и кои са най- добрите храни за микроорганизмите
Възстановяването на микробиологията и направляването на микробиалните процеси в почвата изискват от регенеративния фермер да насочи внимание и усилия. Първата стъпка са предпазващите практики с минимизиране на нарушаването на почвата и поддържането ѝ покрита, предпазена от температурни амплитуди, изпарение на влагата, от негативния ефект на вятъра и слънцето. Не бива да се подценява важността да се запази колоидната влага около почвените частици – това е влага, която растенията не могат да ползват, но микроорганизмите остават живи, благодарение на нея и могат дори да продължат да подават хранителни вещества на растението чрез ризофаги цикъла. 

Следва да се надгради със стимулиращите практики като понякога са необходими повече такива, за да засилят възстановяването, особено при по-бедни почви, тежки почви и почви с химичен дисбаланс.

Безспорно всички знаем, че покривните култури и разнообразието от живи корени максимално време носи най-голямо множество ползи. Екзудатите, които растенията отделят през корените си, са най-разнообразни по състав съединения, които подхранват и съживяват голямо разнообразие от микроорганизми и процеси. Тези въглеродни съединения микроорганизмите използват директно и се увеличават като биомаса в почвата. Основната задача на регенеративния фермер е да улавя максимално количество слънчева светлина чрез живи фотосинтезиращи растения на полето, за да трупа въглерод в почвата и да стимулира цялата система към регенерация. Затова покривните култури, съпътстващите култури и други подобни техники за от съществена важност за подобряването на всички жизнени процеси и съответно плодородието.

Освен основните практики за управление, включването на субстанции богати на органичен въглерод, хуминови и фулвокиселини, както и протеинови хидролизати, имат много стимулиращо въздействие върху микроорганизмите. По правило активни вещества като хуминовите и фулвокиселините е добре да се добавят като буфер към минерални торове, микроелементи и препарати.

Компостните екстракти имат до някъде ползата от извлечените вещества от компоста, които макар и в ниски концентрации, са от полза. Но важната им задача е да извлекат от компоста съдържащите се в него организми, които по-лесно да бъдат внесени в почвата чрез пръскане и поливане. За целта обаче компоста първо трябва да е направен от качествени материали без замърсители, да е преминал правилен процес (термофилен или с червеи), за да не съдържа патогени и в следствие на това да е развил добра биология. Следващото важно условие е да е съхраняван без да изсъхва или да се преовлажнява, предпазен от атмосферни условия. Компостът подходящ за компостен екстракт (за почвено приложение) и чай (за листно) трябва да бъде съхранен жив и богат на микроорганизми, което означава да се снабдява и с достатъчно въздух, защото това е целта на тази практика – да внесе жива биология. 

Не на последно място е възстановяването на химичния баланс. Доста често в него се корени ниското представяне на микробиологията и съответно на културите. Понякога почвените параметри не позволяват директно да се коригират някои дисбаланси.  Понякога почвените параметри са такива, че се потискат елементи и внасянето им може да бъде безрезултатно и нерентабилно. В тези случаи фермерите в програмата имат възможност да предприемат добре информирани решения и да изработят по-комплексни стратегии за справяне с проблема.

Балансът и съотношението на въглерод и азот (C:N)
Въглеродът и азотът имат тясна връзка в множество процеси в почвата и тяхното съотношение е важен параметър, който следим в регенеративното земеделие. Идеалното съотношение което търсим е 10:1 – 15:1, като за системите с трайни насаждения e между 15:1 и 30:1. В тези диапазони процесите на освобождаване/заключване и натрупване/загуби са в баланс. По-ниско съотношение от 10:1 води до загуби и на двата елемента – повече освобождаване на азота и изчерпване на въглерода от органичната материя. 

В една трета от изследваните почви съотношението е под 10:1, а в останалите стои на долна граница – около 11:1, при това с нисък общ азот при голяма част от пробите. Това показва, че няма заключване на азота, но има предпоставки за загуби на въглерод и азот, особено при азотно торене. Причините могат да се коренят в това, че все още натрупването на въглерод не е достатъчно, и твърде много доминират бактериите над гъбите в почвата (целта е да са в баланс). Внасянето на минерален азот влияе на този процес като активира разграждането на складирания почвен въглерод. Ако почвата няма достатъчно въглероден буфер, се получава разпадане и загуба на почвените агрегати и в последствие влошаване на почвената структура.

Азотното торене и важната практика за стабилизиране на азота
Знаем, че торенето с минерален азот, особено с високи норми има огромни загуби в почвения профил и атмосферата, като малък процент от активното вещество всъщност се поема реално от растението. От друга страна минералния тор, (който си е сол) може да има негативни влияния, особено при засушавания.

В напредналите регенеративни системи се цели да се възстановят циклите на азота и азотфиксацията така, че да се сведе до минимум нуждата от внасянето му чрез минерални торове. Целта е на първо място системата да стане максимално рентабилна в дългосрочен план и да се намалят негативните ефекти от торенето върху структурата и микробиологията. Постигането на това е постепенно, с подобряване на микробиологията в почвата и чрез различни стратегии и похвати за намаляване, буфериране и заместване на торовете.

Една от ключовите практики, които се прилагат с цел да се намалят нормите на торене и съответно загубите на азот (без да се лишават растенията) е стабилизирането на азота с добавяне на органичен въглерод с торенето. Практиката за стабилизиране на азота  с въглерод служи за по-дългото задържане на активното вещество в почвата и по-ефективното му усвояване. 

Принцип на действие на органичния въглерод като стабилизатор на минералния азот – задържа молекулите на азота и подобрява усвояването.

Този метод е изследван от експерти и практици и е отчетен като най-ефективния способ за намаляване на загубите и намаляване на нормите на азота. Той показва значително по-добри резултати от други методи като инхибиторите например (последните са крайно нежелателни в регенеративното земеделие и имат потенциал да нанасят щети на агро-екосистемата). Същевременно добавения въглерод предотвратява негативното въздействие на минералния азот върху почвената структура и микробиология, както подобрява съотношението на въглерод към азот в почвата.  Прилага се като се вложи богата на органичен въглерод субстанция заедно с азотното торене в количество 2-4% от вложеното количество физично вещество азотен тор. Използват се субстанции богати на хуминови и фулвокиселини (мин. 20%), органичен въглерод (средно 30-40%, съдържание на сухо в-во 8-15%). 

Стабилизирането на азота с въглерод помага за намаляване на разходите, има положително въздействие върху почвата и води до много положителни резултати при културите. Тъй като много от обичайните плевели се стимулират от пикове на свободен азот в почвата (овсига, кощтрява) и/или пикове на нитрати (куче грозде, бяла лобода, трън, паламида),  тази практика спомага пряко и косвено за намаляване на плевелите и улеснява тяхното управление.

Важните етапи и стъпки в прехода към регенеративно земеделие

При регенеративните системи за полско производство, заедно с адаптацията към производство без обработки, стопаните следва да направят своите стратегии да запазват максимално покрита почвата без големи температурни амплитуди и загуба на влага от изпарение (вятър, слънце).  Да включат разнообразие от растения чрез сеитбооборот и покривни култури и да направят стратегии за управлението на плевелите. Следва да обърнат повече внимание на стимулирането на биологията и функциите на почвата. В най-добрия случай още в началото се правят комплексни анализи на почвите на ключови параметри, за да се предвидят особеностите и дисбалансите в тях. Важно е да се промени и агрономията, която се прилага в стопанството и да се премине към регенеративните похвати. Намаляването на вложенията и агрохимикалите идва като следствие на добре функциониращите почви и с различни методи като компостни екстракти и чайове, протеинови хидролизати, органични торове и стабилизирането на азота с въглерод например, може да се постигне по-бързо и с по-стабилни резултати в прехода. Когато стратегията, подбора и прилагането на практиките са максимално съобразени с дадените почви и особености на района, значително се улеснява прехода и се предотвратяват задълбочавания на проблеми с уплътняване на почвата, натоварване от плевели и вредители и значителни загуби. 

Наред с това на 5 декември 2024 г. в Пловдив ще се проведе еднодневна конференция, във връзка с Международния ден на почвата.

Регенеративно земеделие за плодородни почви, процъфтяващо земеделие и качествена храна. 

Перспектива за устойчиво управление на почвите, земеделския бизнес и цялата хранителна система, за да оцелеем и процъфтяваме в несигурните климатични, икономически и политически времена. 

ЗАЩО?

Организирането на конференция по повод Международния ден на почвата на 5 декември е ключово за повишаване на осведомеността за значението на почвените ресурси и тяхната роля за устойчивото земеделие и опазването на околната среда. Събитието ще предостави платформа за обмен на идеи и най-добри практики между фермери, учени, политици и бизнес лидери, като насърчи иновации и научни изследвания, които подпомагат устойчивото развитие. Чрез дискусии и обучения, конференцията ще съдейства за подобряване на управлението на почвите в България, подкрепяйки устойчивото земеделие, политиките за опазване на почвите и адаптацията към климатичните промени.

Конференцията е подходяща за:

    •    Фермери и земеделски производители – за да научат за нови устойчиви практики и иновации в управлението на почвите.
    •    Учени и изследователи – за да представят своите научни изследвания и да обменят идеи с други специалисти в областта на почвените ресурси и земеделието.
    •    Политици и държавни служители – за да обсъждат политики и регулации, свързани с опазването на почвите и устойчивото развитие на аграрния сектор.
    •    Бизнес лидери и инвеститори – за да открият нови възможности за инвестиции в иновативни земеделски технологии и устойчиви бизнес практики.
    •    Неправителствени организации и екологични активисти – за да подпомогнат инициативи и кампании, насочени към опазването на почвените ресурси и борбата с климатичните промени.

КАКВО целим да постигнем по време на конференцията?

    •    Повишаване на осведомеността за значението на почвените ресурси и необходимостта от тяхното устойчиво управление.
    •    Споделяне на знания и най-добри практики в областта на регенеративното земеделие, опазването на почвите и борбата с климатичните промени.
    •    Изграждане на партньорства между фермери, учени, политици и бизнес лидери за съвместно намиране на решения за опазването на почвите.
    •    Стимулиране на иновации и представяне на нови технологии и научни изследвания, които да подпомагат устойчивото развитие на земеделския сектор.
    •    Създаване на конкретни препоръки за политически и практически стъпки, които да водят до по-ефективно управление на почвените ресурси в България.

КАК смятаме да го постигнем?

    •    Чрез експертни презентации и панелни дискусии, които ще осигурят научна и практическа информация за състоянието на почвите и възможностите за тяхното устойчиво управление.
    •    Организиране на работни групи и дискусии, които ще съберат участници от различни сектори за обмен на опит и идеи.
    •    Предоставяне на обучителни сесии и практически семинари за фермери и заинтересовани страни, които искат да приложат нови земеделски практики.
    •    Изграждане на мрежи за сътрудничество между участниците, за да се улесни обменът на информация и продължаване на диалога след конференцията.
    •    Изготвяне на заключителен доклад с основните препоръки и предложения, който да бъде споделен с държавни институции и заинтересовани страни за бъдещо действие.

Повече информация можете да получите на: [email protected] или на 0877 355 178