Неподходяща за тях е тежката, студена, глинеста почва, понасят кисела почвена реакция.

Изберете песъчливо-глинести, още по-добре наносни почви, да има възможност за поливане. Тежките задържат развитието на растенията и те не могат да образуват клубени.

Подходящи за картофите са неутралните до слабо кисели (рН-5,8-6,8), рохкавите, наносните и торфените, както и глинестопесъчливите, аерирани, с добър воден и хранителен режим почви. На уплътнените, сбити почви, с ниско съдържание на кислород, клубените остават дребни или се задушават и загиват. Площите се подготвят още през есента, наторява се обилно с 5-6 т оборски тор на декар. Рано напролет се преорава плитко и се внасят 50 кг суперфосфат и 20 кг калиев сулфат на декар.

Доказано е, че внасянето на торовете, макар и в по-малко количество, но наведнъж - при засаждането на картофите е много по-ефективно от торенето с по-големи количества, но дадени на два пъти – при засаждането и при първото окопаване.

Признаци за недостиг на хранителни вещества

  • - Колкото е по-светъл цветът на почвата, толкова по-силно тя се нуждае от допълнително „хранене”.
  • - Вторият важен признак е здравето на растенията.

Ако няма нематодата и производството е предназначено за консумация, картофите могат да се отглеждат като кратка монокултура (до 2-3 години).

Цели на обработката на почвата

Обработката на почвата цели дълбоко разрохкване и аериране на почвения слой, тъй като картофите не формират мощна коренова система, а клубените се залагат на дълбочина до 20 и повече сантиметра. Включва оран на дълбочина 28-30 cm, допълнителни и предпосадъчни обработки.

Веднага след прибирането на предшественика се извършва основната обработка. Дълбоката оран по принуда се отлага за пролетта само на терени, застрашени от ерозия. Напролет се извършват 1 или 2 предпосадъчни култивирания на дълбочина 15-18 cm с едновременно брануване.

Предсеитбена обработка на почвата намалява внасянето на пестициди

През пролетта до засаждането на картофите почвата се поддържа в рохкаво състояние.

Картофите са сбетлолюбиви, поради което засенчването е неблагоприятно за растежа и клубенообразуването.

Дават добър резултат при отглеждане на дълбока, по-лека структурна почва с добра въздухо - и водопропускливост, чисти от коренища и плевели.

Макар че не са много взискателни към предшественика, след който ще се отглеждат, картофите дават добър резултат след краставици, тикви, дини, пъпеши, добре разорана люцерна или ливада и след бобови растения. Не бива да се отглеждат няколко години на едно и също място. Ранните картофи са много добри предшественици за вторите култури, като късен градински фасул, късни краставици, късно главесто и цветно зеле и др.

Картофите не понасят ниски температури. Надземната им маса загива обикновено при температура на въздуха минус 1-1.5 градуса.

Неприятели по картофите

Картофите най-добре от всички полски култури са способни да използват влагата от въздуха с помощта на листата.

Много високата почвена и въздушна влажност стимулира развитието на гъбните болести, клубените загниват, а стъблата прерастват и полягат.

Изключително важно е картофите да не се отглеждат продължително време на едни и същи площи, тъй като това води до увеличаване на плевелите, болестите и неприятелите, а от там и до намаляване на добивите.

 

ВИЖТЕ ОЩЕ

Бактериални болести при картофите

Неприятели при чесън лук и праз

Как да се справим с поповото прасе?