По-високи субсидии и защита на наши сортове искат от лозаро-винарския бранш

Както Фермер.БГ първи писа, днес на работна среща в Министерството на земеделието и храните (МЗХ) е взето решение за създаването на Консултативен съвет по лозарство към МЗХ. Идеята за провеждането на работна среща на представители на лозарския и винарския сектор с министъра на земеделието и храните проф. Димитър Греков се оформила на проведена преди две седмици среща в Института по лозарство и винарство (ИЛВ) – Плевен, където лозари и производители на лозов посадъчен материал са обсъждали актуалните проблеми в сектора.

Участниците в днешната среща – лозари, пипиниери, винари и научни работници от ИЛВ от сектора са депозирали своите предложения в МЗХ и са били поканени на среща, в която са участвали министър Димитър Греков, Евгения Митрова, директор на дирекция „Растениевъдство“ в МЗХ и Бистра Павловска, директор на ИАСАС.

Едно от исканията на бранша е защита на българските сортове и на българския генофонд. По думите на Албена Симеонова, лозар и биопроизводител, българският генофонд в лозарството изчезва поради липса на финансиране на поддържането му. „Настояваме за национално доплащане за брой произведена лоза в размер на 60 ст. Става въпрос за български сортове лози и за сортове, предназначени за биологично производство. Както и 3-годишен гратисен период, през който производителите на лозов посадъчен материал да бъдат включени в европейски програми“, съобщи за Фермер.БГ Симеонова.

Лозарите настояват още за изравняване на европейските плащания на хектар лозе. Като пример те посочиха, че в Гърция лозарите получават по 151 евро/дка, а в България сумата е 14 евро/дка. Досега никога не съм отглеждала лозето си с по-малко от 500 лв/дка, категорична е Албена Симеонова. И допълва, че при тези ниски субсидии няма как произведеното в България вино да е конкурентно на произведените в съседна Гърция вина. Лозаро-винарският бранш настоява още за въвеждането на национални доплащания за пипиниери и лозари.

„България е единствената страна, в която няма национални доплащания за лозари, производители на лозов посадъчен материал, овощари и зеленчукопроизводители“, аргументира се Симеонова. Друг важен въпрос, който е бил поставен пред министър Греков, е свързан с таксите за лозов посадъчен материал. От бранша настояват тези такси да бъдат през 5-годишен период и то ако ако има промяна в сортовата структура или насажденията.

„Апробацията на маточните лозя от сортове българска селекция искаме да се извършва от инспекторите на ИАСАС и селекционери или притежатели на патента на съответния сорт. Настояваме още изборът на място за ново лозово насаждение да се извършва задължително от научни работници и лозари от специализираните институти. Много от лозята в България загинаха, защото никой не търси квалифицираната помощ на ИЛВ“, каза още Албена Симеонова.

На срещата е бил поставен въпросът и за процедурата по утвърждаване на нови сортове лози от ИАСАС. Искането е това да става в научните институти и опитни станции, където тези лози са създадени и където има насаждения от съответния сорт или клон. По този въпрос, обаче, лозарите не срещнаха одобрение, той като по казуса има европейско законодателство, което трябва да бъде спазвано. По този начин, обаче, ще се съкрати срокът за утвърждаване на новоселектирани сортове и клонове лози и ще се икономисат значителни средства – това бяха аргументите на вносителите на предложението. Още повече, че в България е имало такава практика до 2009 г.

Сред исканията, представени на срещата днес, са по-високи акцизни ставки за горива в лозарството, както и въвеждането отново на стандарт за българските лозички, тъй като е масова практика сега да се предлагат 20-сантиметрови вносни лозички, които не могат да оцелеят при наши условия. Стандартът, за който настояват лозарите, е 34 см. „Поставих въпрос за специализирана мярка или програма за затваряне на цикъла на производство в сектора, която да даде предимство на малките лозари. Това означава или коопериране на малки лозари за собствена изба или всеки лозар, кандидатстващ по програмата, да има право и на средства на малка изба или съоръжения за охлаждане на гроздето, за пакетиране на грозде и подобни“, сподели Албена Симеонова.

Лозари и малки винопроизводители са поискали още държавни помощи, с които да могат да участват в специализирани изложения. Много важен елемент от трудностите, с които се сблъсква сектора, е наемането на работници. В лозарството работници не могат да се наемат. „Ние сме единствените в земеделския сектор, които нямат право да наемат временно работници по социалните програми. Затова поискахме министерствата – земеделското, екологичното и социалното, да се координират и да този проблем да бъде решен. Защото в Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) никъде няма предвидени средства за работници“, допълни Симеонова.

Да няма задължително членство в Лозаро-винарската камара, настояват още лозари, пипиниери и винари. От бранша са убедени, че създаването на Консултативен съвет по лозарство ще даде възможност актуалните проблеми да бъдат своевременно поставяни и да се търсят адекватни решения по тях.