Тази година орехът не е изцяло бял. Заради градушките и другите метеорологични влияния той потъмня. Продава се малко по-трудно, защото хората си мислят, че след като е тъмен, е стар, сподели земеделецът Явор Китов за Фермер.БГ.
 
Той е познато лице от традиционния фермерски пазар пред Министерството на земеделието, храните и горите (МЗХГ). Явор е част от екипа на земеделските производители Газянови, които от 10 години отглеждат орехи и лешници на 40 дка в град Славяново, Плевенско.
 
Тяхната равносметка за 2018 е добра. „Градините са все още млади и с всяка следваща година дават все повече. В момента сме на 60% от това, което трябва да дадат при зряла възраст. Градините ще бъдат на 100% след 2–3 години“, обясни Китов. 
 
И тази година производителите са имали проблем с градушките и липсата на работна ръка. „Все по-малко са хората, които се нагърбват с тежката задача да работят фермерски труд. Всеки търси по-лесно, по-добре заплатено“, жалва се земеделецът. 
 
снимка: pixabay
 
Оказва се обаче, че катериците са по-голяма заплаха за ядките отколкото климата. „Имаме над 1000 катерици, отглеждаме си ги“, шегува се Китов.
 
Газянови обаче не успяват да се издържат само с орехи и лешници. Имат 300 дка земя, която обработват и сеят с жито или рапица според сезона. 
 
За да са сигурни за продажби, които могат да реализират, производителите участват на фермерския пазар пред МЗХГ от две години. „Има развитие във все по-добра насока. Мнението за нашите ядки се предава от уста на уста. Но всичко става с натрупване във времето“, оптимист е Китов. 
 
Газянови продават орехи и лешници с черупките, както и ядки. „По-възрастните клиенти взимат орех с черупка. Свикнали са от едно време да си ги чупят сами. По-младите взимат предимно лешник, който е, така да се каже, по-изискана ядка“, обяснява земеделецът.
 
Клиентите търсят мнението на производителите за това, как да съхраняват ядките вкъщи. „При нас тайната на успеха е следната – днес чупим ядката, утре я продаваме. Ако на третия ден тя остане в цеха, я мелим на тахан,“ коментира Китов. 
 
 
За да затворят цикъла на производство, Газянови са разработили цех, който ще бъде лицензиран до седмица. Той ще произвежда продукти, които съпътстват ядките, като тахан и тахан халва. „В момента имаме разнос до 2–3 магазинчета в София. След като пуснем цеха, ще можем да разработим пазара“, хвали се земеделецът. 
 
На въпроса какво иска да се промени през 2019 г. той отговаря: „Има хора, които купуват продукти и ги препродават, и контролът върху тях не е толкова сериозен. Искаме да се затворят вратичките за хората, които не произвеждат, а просто препродават. Искаме да се засили контролът, за да може да се подобри качеството на живот на хората, които наистина работят.“