Ежегодно нарастване на биоживотните у нас с 5% до 2027 г., достигайки 56 916 броя. Това е заложено в Националния план за развитие на биологичното производство, който в момента се актуализира за периода до 2030 г., стана ясно от отговор на земеделския министър Иван Иванов на депутатски въпрос.

Гласувайте: Нужни ли са повече пари по Ковид мярката и de minimis?

Ще се инвестира повече в пасищно отглежданите животни заради изисквания на европейското законодателство, свързани с биопроизводството. Нарастването на броя биоживотни се очаква да се движи с това на биоплощите. Планува се те да станат 354 279 ха до 2027 г., което 7% ръст, а до 2030 г. този процент да бъде 10. 

Биопроизводството, преработката и пазарите ще се насърчават чрез различно подпомагане, заложено в Стратегическия план за следващия програмен период, става ясно от отговора на ресорния министър. 

Акцентира се върху създаването на по-благоприятни условия за насърчаване на много малки, малки и средни предприятия/производители, свързани с развитието на стопанството чрез подобряване на производствената среда – енергоспестяващи машини, мобилни съоръжения (кланици, мелници, оборудване за добив на мед…), насърчаване на споделеното използване на съоръженията за преработка на местно ниво, участието на земеделските кооперации в маркетинга и преработката на биопродукти, включително участието в обществени поръчки за храни на областно ниво.

В следните проекти за интервенции е заложено приоритетно подпомагане на биопроизводството:
  • Биологично производство;
  • Инвестиции в земеделски стопанства;
  • Подпомагане на много малки земеделски стопанства;
  • Инвестиции за преработка на селскостопански продукти;
  • Сътрудничество за къси вериги на доставки и местни пазари;
  • Професионално обучение и придобиване на умения;
  • Консултантски услуги и повищаване на консултантския капацитет.

В интервенцията „Биологично производство” е предвидена и подкрепа на сектор „Свиневъдство” за пасищни животни, като в списъка на застрашените породи влизат Източнобалканска свиня и Дунавска бяла свиня.

Подпомагане ще има също за науката и обучението в сектора. За да се гарантира устойчиво и разнообразно хранене на животните, следва не само да се увеличи наличността на фуражи и фуражни протеини с местен произход, но и да се намерят алтернативни източници на протеини с помощта на научните организации.

"Липсата на подходящо обучение при земеделските стопани, в комбинация с недостатъчен финансов ресурс, ограничава възможността за внедряване на иновации. Близо половината от земеделските стопани не са запознати със същността на цифровото земеделие”, констатират от агроминистерството.