Ако не сте ги подхранили с азот – побързайте!

През първата половина на пролетта в редовата ивица се окопава плитко – до 5-6 см, като се внимава да не се повредят или унищожат кълновете, покарващи от подземната част на стъблото. Междуредията се обработват на по-голяма дълбочина – 12-13 см, без опасност да се повредят корените, защото те се разполагат по-дълбоко, отколкото в редовата лента. При по-дълбоки обработки, както и при ежегодно изораване на насажденията се унищожава голяма част от кореновата система на растенията, вследствие на което се нарушават водният и хранителният им режим и те отслабват в значителна степен, макар и да се полагат добри грижи за тях. Поради биологичните особености на къпината нормите на торене може да се намалят до 20 на сто в сравнение с малината. Къпината развива по-мощна и дълбока коренова система и усвоява минералните хранителни вещества от по-голяма дълбочина и от по-голям обем почва.

Касисът се развива добре, когато се отглежда върху наносни, песъчливо-глинести, глинесто-песъчливи или по-тежки глинести почви, които са добре запасени с хумус. Неподходящи за отглеждане на касисови растения са много леките песъчливи почви, защото са бедни на органични вещества и изсъхват по-лесно. През пролетта, когато новите издънки достигнат височина 10-12 см, се прави подхранване с 15-30 кг/дка амониев нитрат. Азотният тор може да се разпръсне повърхностно след дъжд или поливка, тъй като при влажна почва той се разтваря бързо и става достъпен за усвояване от корените на растенията. При млади растения торът се разхвърля само около тях (локализирано), а в старите насаждения се наторява цялата площ, тъй като корените вече са обхванали почти цялата площ на междуредията.