Горещата тема тези дни е Планът за възстановяване и внезапното отпадане на проекта „Устойчиво селско стопанство“, или по-точно онези над 800 млн. лв., които бяха предвидени за съживяване на 265 обекта на държавния хидромелиоративен фонд, които обаче са преразпределени незнайно къде.

Чудо за три дни ли бяха проверките за виртуалните стада?
    
Не всеки ден се случва браншови представители на различни сектори да са на едно мнение, а именно – напояването е жизненоважно за селското стопанство на България и то се нуждае от възстановяване. Тяхната дума бе чута и на среща с вицепремиера Атанас Пеканов и екип на Централното координационно звено на 28 юли. 

Земеделските производители са били представени от Симеон Караколев от Национална овцевъдна и козевъдна асоциация (НОКА), Костадин Костадинов от Национална асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ), Тодор Джиков от Национална асоциация на картофопроизводителите (НАК), Албена Симеонова, депутат и представител на Българска асоциация „Биопродукти“ (БАБ), Марияна Милтенова от Националния съюз на градинарите в България (НСГБ) и Петко Симеонов от Асоциацията за биологично пчеларство.

В последния, четвърти вариант на Плана за земеделие са заделени едва 2% от общия бюджет на безвъзмездната финансова помощ, за която България кандидатства. Тази цифра изглежда леко пренебрежителна, още повече че до преди няколко дни никой не подозираше каква буря се задава.

Още през декември Европейската комисия е дала знак, че има резерви относно възстановяването на хидромелиорацията заради отпечатъка върху околната среда.

Защо обаче месеци наред никой от управляващите не е сигнализирал, че ако продължим да настояваме за тези дейности и искаме да ги правим, вероятността те да бъдат отхвърлени е много голяма?

Така както се е случило с Румъния, чийто план е бил почти идентичен с нашия.

От служебния кабинет заявяват, че тези над 840 млн. лв., които бяха предвидени за напояване, не са били нещо константно. Излиза, че човек не може да вярва на един министър на земеделието и дори на премиера – все лица, които изпълняват висши държавни функции и не би следвало да говорят неистина.

Именно те месеци наред обясняваха на обществото, че парите за напояване за сигурни.

Но в момента по-важното е не какво е било, а какво може да бъде. На срещата с вицепремиера Пеканов е бил начертан план Б – да се надгради последно предложения Фонд за насърчаване на технологичния и екологичен преход на селското стопанство, който в момента е подложен на обществено обсъждане, с нови дейности, така че бюджетът да бъде възстановен до първоначалните 800 млн. лв.

В хода на разговора Атанас Пеканов е заявил, че е готов да увеличи с още 100 млн. лв. бюджета за земеделие, но след като от бранша твърдо са отговорили, че такъв вариант не ги устройва, той е поел ангажимент да потърси откъде може да кумулира още средства.

При всички положения представителите на производителите настояват по Плана да се финансира и напояването. Склонни са дори силно да бъде намален броят на обектите за възстановяване така, както е направила Гърция – само 20, но приоритетните, пред които няма пречки от страна на природозащитни организации.

Разбира се, нуждата от по-добро напояване е без съмнение, но не само, казват от НОКА. Те дават за пример плановете на Франция, Италия и Испания, които залагат на малки регионални кланици, къси вериги на доставки, продоволствена сигурност, местни пазари. „Това също ще го предложим на управляващия орган“, допълват от овцевъдната асоциация.

След срещата няколко организации на земеделски производители излизат с общо становище, в което твърдо заявяват, че искат да бъде възстановен първоначално заделения бюджет и държат да има ресурс за напояване. Към момента исканията са подкрепени от НОКА, БАБ, НАК, НСГБ, Добруджански овощарски съюз, Национална асоциация на младите фермери в България, Българска асоциация на малинопроизводителите и ягодоплодните и др.

Съвсем скоро те трябва да са готови и със своите предложения за разширяване на обхвата на Фонда за насърчаване на прехода, които впоследствие властимащите да защитят пред Европейската комисия. И само времето ще покаже дали земеделските производители ще бъдат достойно подпомогнати за това, от което се нуждаят, или ще трябва да се задоволят с трохички от пая.