Българската агенцият по безопасност на храните всяка седмица обявява десетки нови случаи на Африканска чума по свинете (АЧС) в дивата природа у нас. Инфекцията продължава да нанася поражения върху фермите за отглеждане на автохтонната пасищна порода „Източнобалканска свиня”.

Нови огнища при домашни прасета във Варненско

„Борбата срещу АЧС трябваше да започне много отдавна, още преди години, за да спасим домашните прасета. Усилията трябваше да се насочат към дивите животни, за да се овладее болестта”. Това е позицията на ветеринарния лекар от Добрич д-р Васил Стоев. По думите му първото и важно условие при появата на АЧС е било да се ограничи популацията на дивите прасета.  

В момента в ловните стопанства заедно живеят и болни, и здрави прасета, които после разнасят заразата. В същото време в селските дворове не остана прасе. Пита се дали ще останат и в свинефермите?

Заболяването пристига в Европа през 60-те години на миналия век и поразява полудиви прасета. След 2000 г. масово се разпространява в Грузия, Армения, Чечения, Русия. По-късно стига до Беларус, Литва, Латвия и Естония. През 2018 г. и 2019 г. сухоземната румънската граница се оказва минимална пречка за дивите животни, които безпрепятствено навлизат от съседна Румъния в Добричка област.

Огнищата в северната ни съседка стават хиляди. 

Така в Добричко зачестяват случаите на открити трупове на болни диви прасета по горите. Фрапиращ е случаят, когато на граничния пункт край Дуранкулак кола блъска преминаващо животно, което също се оказа болно. Последва поставяне на телена ограда по границата, за която е спорно дали успя да спре движението на дивите прасета. 

Поредните три огнища на АЧС са регистрирани преди дни в община Дългопол, Варненско. В съседната област са открити най-много случаи на заболяването от началото на годината. Умъртвени 40 000 свине.

„След като са изклани прасетата от задните дворове, вече се прави всичко възможно, за да се спаси промишленото свиневъдство. Но дали не е късно?”, пита д-р Стоев.

Васил Стоев: „Цяла Европа водеше борба с дивите прасета и ги унищожаваше, а ние създадохме дивечовъдни станции и започнахме да ги развъждаме. Напълнихме горите с диви прасета.”

Ветеринарят посочва парадокса: „Заразата идва от дивите прасета, но те си останаха в гората. За сметка на това унищожиха хиляди домашни прасета. Посегнахме в личните кочини, изклахме животните, а в горите дали няма още заразени?” Според него всичко е демагогия и се прилагат двойни стандарти.

Ветеринарят споделя, че ситуацията вече е абсурдна: „Дивите прасета свободно излизат от гората и се разхождат из населените места.”

Дава пример от родното си село Опанец, в което големите глиганите необезпокоявано пият вода от селската чешма.