Пиперът е топлолюбливо растение. То е по-топлолюблив от доматите. При температура под 15 гр.С семената не поникват и растежът спира. Оптималната температура за развитието на пипера е 20-25 гр.С. Пъпките лесно окапват и растенията закръжават, ако растенията в млада възраст изпитват въздействие на температура 5-6 гр. За това пиперът се засажда по-късно от доматите. Обръща се голямо внимание на агротехническите практики, които подобряват топлинния режим на почвата.



 



При високи темпратури  над 35 гр.С цветовете също масово изресяват /окапват/. С това се обяснява фактът, че през горещите летни месеци цъфтежът е по-слаб. Той е по-обилен през пролетните месеци и след като започне захлаждане в края на август. По-малък процент на завръзките през летните месеци може да се дължи на прекалено сухия въздух и на неблатоприятния хранителен баланс /поради намаляване на интензитета на фотосинтезата под влияние на високите температури/.



 



При високи температури често опрашването не е пълно, /не се оплождат голям брой семпепъпки/, пло-довете не нарастват нормално и се изкривяват. Най-ниската температура, при която семената започват да поникват е 12-13 гр.С. при такава температура поникването е много бавно – за 20-25 дни. Оптималната темпратура за поникване на семената е 20-25 гр.С и те поникват за 7-8 дни. Пиперът е много чувствителен към ниските температури – при 0.5-1 гр.С растенията загиват.



 



Особено чуствителна към почвената температура е кореновата система на пипера. На открито подобряване на топлиния режим се постига чрез отглеждане на южен  и югозападен склон, отглеждане на гребени и лехи, мулчиране, използване на естествена защита. Какви са изискванията към светилината? Пиперът е свотлолюбиво растение. При недостатъчен  интензитет на светлината вегетационният период силно се удължава.



 



Пиперът изисква изобилна слънчева светлина още от момента на поникването на семе-ната. Недостатъчното осветление по време на отглеждане на разсада се отразява неблагоприятно върху вегетативните и репродуктивните органи на растенията. В резултат на това, добивът намалява, а качеството на плодовете намялва. Пиперът е растение на късия ден. Това означава, че растението трябва да изпитва  въздейстие на къс ден, за да премине от вегетативна фаза /растеж на стъблото и листата/ към образуване на цветовете и цъфтеж /репродуктивна фаза/. Най-благоприятна продължителност на деня е 12 часа.



 



При 18-часово осветление се получава несъответствие между вегетативните органи и плододаването. Растенията израстват на височина, но вегетационният период се удължава. Цъфтежът и плододаването закъсняват значително. Изискванията  към влагата – сравително плитко разположената коренова система и по-слабата й смукателна способност определят големите изисквания на пипера към водния режим на почвата.



 



При нашите климатични условия пиперът не може да се отглежда без напояване. В такива случаи добивите намаляват с около 65 % и качеството на продукцията е силно влошено. Изискванията към влагата са особено големи по време на образуването на цветовете и завръзите. Тогава и най-малките засушавания причиняват сериозни смущения в развитието на растенията. Освен това плодовете на нередовно поливания пипер силно страдат от върхово гниене. Доказано е , че най-високи добиви се получават, когато почвената влажност се пъддържа около 80-82 % от ППВ. Големината на поливната норма за ранните пипери се движи между 25-30 куб.м. вода на декар. Поливната норма при лентово отглеждане е по-малка /22-24 куб.м. на декар/.



 



Не по-малки са изискванията на пипера към въздушната влажност. Оптималната влажност е около 60-70 %. Ниската атмосферна влажност, особено когато е съпроводена със силно и продължително повишаване на температурата, причинява изресяване /окапване/ на цветовете и завръзите. Това се наблюдава при продължителна суша на открито или при отглеждане на пипер в култивационни съоръжения. Установено е, че дребноплодните пипери /шипките/ са по-устойчиви на липсата на достатъчна влага в почвата.



 



При отглеждането на пипера има и изсиквания към почвата. В това отношение той може да  се сравни със спанака и цветното зеле. За отглеждането на пипера трябва да се избират дълбоки /с мощен хумусен слой/, пропускливи, топли почви, богати на хранителни вещества в лесно усвоима форма. За ранното производство най-подходящи са глинесто-песъчливите  и наносни почви. Средно-ранните пипери дават много добри добиви при отглеждане върху песъчливо-глинести или черноземни почви с добра структура. На студени и тежки почви, както и на ниски места с високо ниво на подпочвените води, добивите на ниски.



 



Тежките почви имат лоша въздухопропуск-ливост. За това кореновата системя на растенията остава слаба и плитки разположена. Отглеждането на пипера върху слабо плодородни почви, без изобилно органич-но и минерално торене, също не дава задоволителни добиви. Пиперът понася слаба киселинност на  почвата. Подходящо рН е 5.5-6.8.