В последните 10 години Лозница и Попово станаха един от водещите региони в производството на малини в България, а почвено-климатичните условия са отлична предпоставка за това.

Важните срокове през август

Благоприятната почва и климат обаче сами по себе си съвсем не са достатъчни за успешното развитие на този бизнес. Ако държавата не влезе в ролята си да създава адекватни политики за напояване, осигуряване на работна ръка и по-ниска административна тежест, бъдещето на малината няма да е така светло. 

По темата разговаряхме на Фестивала на малината в Лозница с Петър Петров, управител на Хладилна база - Лозница, който е в бранша от 20 години. Предприятието преработва по 2000 тона малини на сезон, предназначени за индустрията. Цялата продукция е за износ - основно на Европейския пазар - Франция, Германия, Белгия. Между 20-30% от суровината е от земеделското стопанство на Петров - около 800 дка, а основните количества малини се изкупуват от производителите в региона.

“Ако изобщо можем да говорим за бизнес в производството на малини, той е в изключително затруднено положение. Няма достатъчно работна ръка за бране, машините се въвеждат бавно и няма реална подкрепа от страна на държавата. Водата за напояване е скъпа. Земеделието в Българие изобщо не е розово и като цяло е застрашено, независимо от средствата, които се наливат в него, най-вече заради липсата на работна ръка”, посочи Петров

Работната ръка - задълбочаваща се криза

Средно са необходими по двама души на декар за бране на малините дневно. А кампанията продължава около 90 дни. На фона на тази необходимост, липсата на работна ръка става все по-осезаема, а през годините не се видя реална политическа воля това да се промени. 

“Крайно време е вече някой в държавата да помисли откъде може да се намерят работници за земеделското производство! В Полша се наемат работници от Украйна. Сърбия и Босна си имат достатъчно работна ръка и това, че те не са част от ЕС не означава, че не могат да изнасят продукция и да са конкурентни на пазара. Какво е положението в България? Хората, които се намират в момента, работят до голяма степен некачествено.

Петър Петров: В момента се плащат по 50-60 лв./ден надник за работник на полето. Ако този труд е реално осчетоводен, ние ще платим върху него 40% тежести и е по-добре да излезем от бизнеса.

Освен това, работниците не искат да бъдат официално назначавани на работа и черният труд официално съществува. Прилагането на еднодневните трудови договори е безсмислие", казва фермерът.

Тромави процедури и глоби от ДФЗ и НАП

“Отделно от това, парите, които плащаме на черно ни остават като печалба, на която плащаме данък. Ако решим да реинвестираме в земеделска техника, ни идват на проверки от НАП и съответно ни глобяват - това е реалната ситуация в земеделието”. 

Другият проблем е субсидирането през Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ), смята малинопроизводителят. “Фондът трябва да работи в услуга на земеделските производители, но истината е, че в последните години нещата се случват много тромаво. Вземете като пример уведомителните писма - колко време се чакат!", посочва фермерът.

Петър Петров: Ако си глобен за нещо, чакаш 2 години, за да разбереш защо си глобен и чак тогава можеш да отидеш в съда.

"А в съда делата обикновено се печелят от фонда… Същото е и за НАП, и за който и да било друг държавен орган. Честа практика не само от фонда, но и от други държавни структури е да глобяват земеделските стопани”, катогоричен е Петров.

Скъпа поливна вода

Сред основните трудности пред малинопроизводството Петър Петров очерта и скъпата поливна вода, като на фона на високите цени не се прави рехабилитация на вече съществуващите съоръженя, за да може тя да поевтинее.

Държавата трябва да поставя реални приоритети

Има два продукта, които са с положителен баланс при износа на плодове и малините е един от тях. Държавата трябва да развива именно производства, които имат бъдеще и за които има подходящи почвено-климатични условия, казва Петър Петров. 

Той е категоричен, че прекалено много средства “се наляха” през годините в агросектора без реално да са били полезни. Петров дава пример с преработвателните предприятия, които фалираха заради липсата на адекватна държавна политика.

“През годините 70% от парите, които минават през ДФЗ, се наливат в предприятия, които след това фалират - мандри, хладилници и т.н. Примерите са много - в Стара Загора, Търговище, Велико Търново, Джулюница, Лясковец… Успява се наистина трудно!", категоричен е Петър Петров. В значителна степен имаме и късмет, защото малината е продукт, който се търси и има висока цена. Ако обаче предлагахме друг продукт, като например вишни, ягоди, череши, отдавна щяхме да сме фалирали”.