Употребата на сертифицирани семена води до намаляване на предпоставките за проблеми в един посев и нуждата от използване на големи количества пестициди, категоричен е Петко Василев, председател на Асоциация на семенарската индустрия в България.

Първи прогнози: Средният добив в Добруджа ще надхвърли 500-550 кг/дка
 

Напоследък все по-често се говори за употребата на сертифицирани семена в зърнопроизводството. Защо е важно да се използват именно такива?

Аз съм много благодарен на всички наши водещи семепроизводители, че прокламират важността да се използват сертифицирани семена. Важно е първо в контекста на т.нар. Зелена сделка, тъй като в нея е заложено намаленото използване на пестициди. Това, от своя страна, ще доведе до положителен ефект върху околната среда. В тази връзка използването на сертифицирани семена има огромно влияние върху употребата на пестициди. Възможно е колегите от химическите компании да не са докрай съгласни с този факт. Но е неуспоримо, че при използване на сертифициран посадъчен материал се елиминират редица предпоставки за проблеми в един посев и съответно нуждата от използване на големи количества пестициди. В този контекст, а и спрямо желанието на европейската общност като цяло да се прави по-разумно и екологично земеделие, сертифицираните семена имат своята огромна роля.

От друга страна, разбира се, използването на сертифицирани семена е гаранция за самия производител, че получава качествен посевен материал, с доказан произход спрямо необходимата законова, а често пъти и много по-висока чистота - както генетично, така и на самата заготовка. Това е най-важната предпоставка за един успешен посев, който да донесе и добър добив.

Има ли официални данни или статистика, която Асоциацията води, относно каква част от зърнопроизводителите ползват сертифицирани семена?

За съжаление, статистика на държавно ниво няма. Една от инициативите на нашата асоциация е да бъде изготвена платформа за събиране на такива данни. Разбира се с наша подкрепа, но и с воля от страна на държавната администрация. Трудно е да се събере подобна статистика поради силно нерегулирания пазар в България.

Единственото, което имаме като статистика е, че употребата на сертифицирани семена расте главоломно през последните 5-7 години. А това е добър сигнал, че земеделските производители осъзнават важността им за сметка на семената с неясен произход. Именно тези семена могат да доведат до сериозни проблеми за развитието на реколтата впоследствие.

Ще се промени ли търсенето на пазара на семена в контекста на новата ОСП и амбициозните цели за по-зелено земеделие?

Променя се не толкова търсенето, колкото предлагането, защото всички знаем, че редица препарати за третиране на семената вече не са достъпни на пазара. Започват да се налагат нови практики. Част от тях са свързани с препарати за обеззаразяване, които нямат химичен характер. Там все още индустрията прохожда и за съжаление, не са достигнали нивото, на което напълно могат да заменят химическите.

Покрай промяната на предлагането, естествено, ще започнат да се променят и навиците на българските земеделци. Ще се коригира и търсенето. През последните 2-3 години наблюдаваме значителен интерес към семена без каквото и да е обеззаразяване и третиране. Те са предназначени именно за целите на биологичното земеделие. 

Все повече земеделци насочват поглед към прилагането на No-till технологии, отглеждат междинни култури. Предлагат ли се семена за тях?

Има известна промяна и в тази посока. Междинните култури и No-till земеделието са две от новите тенденции на нашия пазар. В момента поради определени фактори, като непрекъсната ротация на полски култури и изтощаването на земята, тази практика би могла да помогне. Очаквам все повече земеделски стопани да се ориентират към тази практика.

Що се отнася до междинните култури, те са един изключително полезен и интересен елемент от ротацията на културите в земеделието.

В момента търсенето в България е предимно с икономическа мотивация, тъй като това е един от начините за изпълнение на изискванията за екологично насочени площи по директните плащания. На мен ми се иска да акцентирам най-вече на агрономическите ползи от използването на междинни култури, а те са в пъти по-големи от субсидията, която може да се получи с тяхна помощ. Те спомагат за предотвратяване на почвената ерозия, осигуряват биоразнообразие в почвата, помагат в прекъсване на ротациите между отделни монокултури. На българския пазар вече има няколко фирми, които предлагат изключително качествени смески. Те могат да отговорят на всякакъв вид търсене и нужди.