Петко Ангелов отглежда над 200 дка лимец Източните Родопи - в стамболовското село Рабово. Ангелов е първият производител на биологичен еднозърнест лимец, за който се смята, че е бил отглеждан по нашите земи от траките. България буквално се наводни от над 50 вносни сортове лимец, които съдържат 20-30 пъти повече глутен от българския сорт – еднозърнест лимец, заяви категорично в интервю за Фермер.БГ Петко Ангелов.

 

Г-н Ангелов, разкажете за Вашето стопанство?
Регистриран земеделски производител съм от 1998 г., занимавам се основно с биологично производство и екотуризъм в Източните Родопи. Един от основните акценти в работата ми като земеделски производител е отглеждането на лимец и производството на продукти от него – не само хляб, но и бира, а тази година направихме проби и за уиски. Изцяло работя в биоземеделието при използването на биодинамични практики.
 

ВИЖТЕ ВИДЕО ПО ТЕМАТА:

 

Какво ви провокира да отглеждате лимец?
Прародителят на всички пшеници е именно лимецът. Една от версиите на родина на лимеца е Балканския полуостров, в центъра на който са Източните Родопи, където вече има намерени много артефакти, доказващи древната история на това място. Няма и открита тракийска гробница, в която да не е намерен лимец – едно от доказателствата, че лимецът е бил уникална храна за траките. Нашият регион е с много специфични почви, които не позволяват отглеждане на други култури, но са благоприятни за отглеждане на лимец. Използвам наличните природни дадености, за да произвеждам продукт без аналог на европейския пазар. Правени са проби в различни европейски лаборатории и лимецът има добри показатели по отношение на ниско съдържание на глутен, както и високи на нива на микро- и макроелементи, полезни за здравето.

 

Какъв сорт лимец отглеждате?
През последните 2-3 години България буквално се наводни от различни сортове лимец и към момента сигурно има близо 50 сорта. Това са сортове, внесени основно от Украйна, Австрия, Италия и Германия, както и от САЩ и Канада. Те, обаче, много се различават от нашия лимец – съдържат 20-30 пъти повече глутен от българския сорт – еднозърнест лимец. Затова ние направихме пълни анализи на типичния наш сорт, за да влезе в стандартизационните листи. От тази есен предвиждаме да започнем работа и с мобилни лаборатории за анализ. Надяваме се по този начин, доколкото е възможно, да ограничим масовия внос на всевъзможни семена, които само се наричат лимец.

 

Как потребителите да различат продуктите от български лимец?
Това е много трудно – поне по видими белези. Има, например, украински сорт, наподобяващ друг, но френски сорт, който е с над 20 пъти по-високо съдържание на глутен от българския. По външни белези, обаче, не може да бъде направена разлика от неспециалисти. Затова търсим начини да изследваме нашия продукт обстойно, да документираме неговите качества, с които да го наложим и на европейските пазари.

 

С какви лаборатории работите?
Към момента работим основно с лаборатории в Германия, Чехия, Швейцария и Швеция. От тази есен предвиждаме да започнем работа с мобилни лаборатории за бързи анализи. Те са германски и дават възможност за минути да се правят задоволителни анализи за съответствие на характеристиките на лимеца. Така ще можем да гарантираме дали става въпрос за български лимец или за вносна имитация. Създадохме обединение - Асоциация на биопроизводителите, изследователите и преработвателите на лимец, което работи успешно. Надявам се да успеем да се преборим с чисто комерсиалните интереси, свързани с производството на лимец и продукти от него. Това, което искаме да постигнем на първо място е гарантирането на качеството.

 

Вие сте първият производител на биолимец в България. Ползвате ли европейско финансиране? Субсидиите ли са най-важни за развитие на българското земеделие?
Субсидиите безспорно са нужни, но за мен те не са определящи. Най-важното, според мен, е какъв продукт се произвежда. Аз получавам субсидии по мярка 214, но тези средства не могат да компенсират ниския добив. В предишни години се говореше за зелени доплащания, но те не се случиха. Надявам се, че с времето ще се регулират нещата и култури, които са нискодобивни, но са стари местни сортове, ще получат допълнително подпомагане, както това се прави в много европейски държави.
Какви са добивите от български лимец и доколко зависимо е древното жито от климатичните промени?
През последните 10 години, в които отглеждам лимец, стигнах до извод, че климатичните промени много по-слабо се отразяват на лимеца в сравнение с другите житни култури. Смятам, че лимецът е културата, която в бъдеще ще се наложи у нас.

 

Не е ли опасно, ако се стигне до индустриализирано проиводство на лимец?
Не мисля, че ще се стигне до индустриализация на това производство – то не е толкова високодобивно и пазарът е по-свит. Разбира се, надяваме се качествата на българския лимец да отворят пазарите в световен мащаб, защото глутеновата зависимост и други заболявания, свързани с високи нива на глутен, са сериозен проблем в много страни. Така че, ако имаме чист продукт, пазар ще се намери. Необходимо е време, а и подкрепа от държавата по отношение на спекулациите и комерсиализирането на земеделието.

 

 

Интервю на Ваня Кюрчева, Фермер.БГ

 

 

© 2014 Всички права запазени. Позоваването на Фермер.БГ е задължително!