Пеньо Тодоров от старозагорското село Боздуганово се занимава със земеделие цял живот. С арендуване на земеделски земи се захваща преди 30 години. Обработва 12 000 дка земя – 4000 дка с пшеница, 2000 дка с рапица, 2000 дка с царевица и 4000 дка с ориз.

Важните срокове през юли

Жътвата на пшеница в региона вече кипи, но резултатите не са толкова обнадеждаващи.

„Миналата година добивахме средно по 800 кг/дка пшеница, а тази година – 500-550 кг/дка. Много сушава година. За есенниците не валя през месеците април и май, които са много важни за наливането на зърното“, обясни земеделецът за Агри.БГ. 

Пеньо Тодоров: Държавата да не се меси изобщо, така ще ни улесни работата. Всичко от страна на управляващите е необмислено.

За сметка на това себестойността на производство е двойно по-голяма. Ако през 2021 г. зърнопроизводителят е влагал по 150-160 лв./дка, тази година гони вече 300 лв./дка. Причина са най-вече тройно поскъпналите торове и двойното увеличение на горивата, както и по-големите разходи за гориво, семена, препарати.

„Изкупните цени миналата година тръгнаха от 300-350 лв./тон и в продължение на времето скочиха двойно до 700 лв./тон. Тази година имаше сделки на зелено от около 650-680 лв./тон, но действителни сделки все още няма“, коментира Тодоров.

От доста години той вече не използва българска селекция, защото по негови наблюдения добивът от българските сортове е по-нисък, житата стават високи и полягат, което затруднява прибирането им.

„Оризът също губи рентабилност. Цената на пшеницата стана 700 лв./тон, на ориза – също. А за ориза имам три пъти по-големи разходи. Не е рентабилно, но в тези полета няма какво друго да правим, освен да отглеждаме ориз“, споделя земеделският производител.