През август основните растителни видове, които осигуряват пашата на пчелите в страната ни вече са прецъфтели. Само резенето, дребнолистните тютюни и някои блатни треви осигуряват по-значителни количества нектар. В поливните райони люцернови площи също осигуряват нектар и пчелите ги използват за паша.



 



В някои високопланински райони със смърчови насъждения, а и в по-ниски райони с широколистни дървесни видове през август се явява мана, която активизира работата на пчелите и развитието на семействата. Маната по иглолистните и широколистните дървета и храсти бива физиологична и от насекоми. Физиологичната мана по иглолистните, предимно по смърча и елата, се отделя тогава, когато през лятото има силно засушаване и високи дневни температури.



 



За да се предпазят растенията от прекомерното изпарение на вода от листната повърхност и да не загинат от суша, синтезираните в листта през деня захари не отиват в проводящата система на дървото, а ги обливат, излизайки през техните устица. В резултат тренспирацията се ограничава – лисчето е обвито със сладникава течност и през нея не могат да се отделят парите на водата, която остава в дървото и го предпазва от загиване. Специалистите твърдят, че тази мана се явява само в най-южната граница от разпространението на тези иглолистни видове. В по-влажните зони и при нормална влажна година тези видове не образуват такава мана.



 



Физиологичната мана се образува и при широколистните видове, особено по видовете дъбове, леската, габъра, лепите, бука и др. Причината за появяването на маната е голямата разлика в дневната и нощната температура при ясни и тихи дни. При тихо, слънчево и много топло време през деня и добре напоена с влага почва листата на дърветата синтезират много захари. При рязкото застудяване след залез слънце и през ноща и разлика между дневната и нощната температура над 18-20 гр.С и повече проводящата систма се свива , не може да поеме синтезираните от листата захари и те избиват през устицата им на малки капчици-мана. Соковете от дърветата, които пчелите събират като мана, се отделят и в резултат на нараняване на тъканите им от насекоми. Дъбът например има неприятел, който снася яйца в основата на жълъдите. Щом се излюпят ларвите, от жълъдите започва да се отделя златист сок, който пчелите събират като манов мед.



 



Маната от насекомите, главно от различните видове въшки, е много срещана в нашата страна както по иглолистните така и по широколистните дървета. Тази мана представлява изхвърлените от въшките неусвоени захарсъдържащи вещества, ненужни за техния организъм, получени чрез изсмукваниа от растенията сок, с който се хранят. Тези въшки паразитират по листата и са различни по вид. Всичко, което те отделят и се събира от пчелите, се нарича с общото име мана.



 



За нашите климатични условия мановият мед не е подходящ за зимуване на пчелите. Той не само предизвиква появата на диария и на нозематоза, но чрез алкалните си съставки отравя организма на пчелите. Затова мановият мед събиран от пчелите през месеците август и септември, трябва изцяло да се подмени през есента с нектарен или със своевременно преработен захарен сироп. Август е месеца, в който започва подготовката на пчелните семейства за зазимяване. Тази подготвка започва с извършването на главиня есенен преглед. Целта е да се установи хранителните запаси на пчелните семейства, количеството на пчелите, възможностите за активно снасяне на пчелните майки – има ли свободни и подходящи за снасяне площи в питите от централната част на гнездата, да се поставят в краищата на гнездото питие със запълнени с мед и прашец килийки и новоизтрадени пити, в които не е отглеждано пило, и др. Въз основа на резултатите с прегледа започва и самата работа по подготовката на семействата.



 



Вниманието на пчеларя трябва да бъде насочено към увеличаване на количесвото на пчелите до зазимяването. Това се постига чрез активизиране на яйценосната дейност на пчелата майка. Пчелите трябва да са в активно работно състояние, като постоянно донасят, преработват и консервират храна в гнездото или пък преразпределят наличните запаси от мед в гнездото. Само тогава те отделят млечице, с което хранят обилно майката и тя може активно да снася. Много добре активизира снасянето на майката с цветен прашец под формата на медово-прашецова смес по 40-50 г дневно на кошер. Подбудителните подхранвания през месеца, трябва да се съчетават и с осигураването на необходимите зимни запаси . Ако на пчелните семейства е осигурен достатъчно мед, подхранването трябва да става с рядък сироп -0,5 захар на 1 л. Вода. Дават се и по-малки дози /само за активизирането на пчелите/.



 



При недостиг на храна подхранването се дава пълна хранилка 600-700 г и на интервал от два дни. По този начин не само се поддържа активната дейност на пчелите, но те консервират част от преработения сироп като запасна храна-допълват запасите. За да се отгледа повече пило през август, подхранването не трябва да води до силно ограничаване на площите за снасяне на яйца по питите. Много добри резултати се получават, когато в самото начало на подхранвнията /веднага след центрофугирането на слънчогледовия мед/ в центъра на гнездото се поставят 4-5 центрофугирвани кафяви пити. Колкото повече открито пило има в семействата през август, толкова по-лесно се поддържа активното снасяне на майката. Затова подбудителното подхранване не бива да се забавя. То трябва да започне преди майката да е спряла снасянето-в края на слънчогледовата, ливадната или друга по-късна паша.



 



Подбудителните подхранвания не бива да продължават по-късно от първата десетдневка на септември. Първите августовски подхранвания трябва да се използват и за профилактично даване на лечебни дози антибиотици /2-3 подхранвания/ срещу гнилецовите заболявания, като за всякоподхранване се използва различен антибиотик. През август трябва да се подхранват подбудително и запасните майки, но с дози само за стимулиране на яйцеснасянето. При недостиг на мед зазимяването им трябва да се даде мед от редовните семейства, а не да се правят подхранвания с големи за количеството им пчели дози сироп. Това изтощава пчелите и те умират през зимата. През този период се извършват вторите проверки за гнилецови заболявания. Поради намаляне на източниците на нектар през месеца работата в пчелина трябва да се извършва внимателно, за да не се допусне нападение между семействата. Всяка извадена пита трябва да се поставя веднага в преносимото сандъче, да се използват покривни платна пир прегледите, да не се държат продължително време отворени кошерите и т.н.



 



При появата на първи признаци за възбуждане на пчелите и обикаляне около преглеждания кошер прегледът трябва да се преустанови за известно време, а след това да се започне от другия край на пчелина. Най-добре прегледите да се извършват по време на безпашие, особено през втората половина от лятото и през есента, да се работи сутрин рано и привечер. Трябва да се внимава при центрофугирането на мед при липса на паша. Изцентрофугираните магазини и корпуси трябва да се връщат за подсушаване от пчелите само вечер, когато летежът е почти спрял и възбуждането на пчелите бързо намалява поради стъмването. През ноща питите се почистват от пчелите и те на сутринта са по-спокойни /но не бива да се преглеждат/. Добре трябва да бъдат уплатнени вратите и прозорците на помещенията, там където се центрофугира медът.