Актуалното в пчеларството сега е зазимяването на пчелите, но някои стопани още изчакват. През това време обаче в редакцията на Агри.БГ продължават да идват сигнали и оплаквания, свързани с Електронната платформа за оповестяване на растителнозащитните, дезинфекционните и дезинсекционните дейности (ЕПОРОД).

Изкупни цени на млякото

„Получих 22 известия за пръскания в района на пчелина ми. Съмнявам се да е истина. Чудя се да прибирам ли пчелите. Потърсих начин да открия земеделците, за да осъществя контакт, но навсякъде ми отказват информация, всичко е анонимно”, пише ни роден пчелар. Потърсихме председателя на Областния пчеларски съюз в Плевен доц. Юлиян Станчев с въпрос дали наистина по това време на годината пчеларите биват залети с десетки известия за пръскания и има ли още проблеми с Електронната система. 

„Да, има. Това са съобщения за глифозат”, потвърди доц. Станчев и изрази мнение: „Според мен прекаляват с него. Сега всичко е изсъхнало, тревата е два-три сантиметра, а инструкциите са, че е необходимо пръскане, когато тя е над 20 см. Защо трябва да се пръска, след като се обработва почвата? В указанието на производителя на препарата пише, че една площ трябва да се пръска един път в годината и да няма цъфтяща растителност”.

Представителят на сектора споделя, че има и съобщения за абсолютно ненужни и меко казано странни пръскания, като едно подобно за третиране на царевица за едновременно узряване, когато тя вече е изгоряла. 

„Миналата година имаше едно изследване в средата на юни в село Милковица на царевична маса. Оказа се, че има глифозат в самото растение по това време на годината. То не е пръскано с глифозат, защото това ще го изгори, но от почвата, от корените глифозатът е отишъл в зърното на царевицата”, разказва още доц. Станчев.

Той е категоричен, че има много пропуски от страна на БАБХ в системата за известяване. „Първо, не се уведомява служба "Растителна защита", те не могат да виждат пръскането”, подчертава доц. Станчев. По думите му съобщенията, които се получават, не са в съответствие с Наредбата, а информацията, която е била налице преди, вече не е.

Доц. Юлиян Станчев: Сега съобщението ни гласи:” В района на Вашия пчелин ще бъде извършено мероприятие". Трябва оттам да влезеш в системата и да видиш с какво ще се пръска, а на ден получаваш по 20 съобщения. Аз имам в пощата си 300-400 съобщения.

Пръсканията с фунгициди, например, не представляват интерес за пчеларите. Те се оплакват, че са затрупани от известия, а в същото време нямат информация кой стои насреща. 

 „Не е ясно кой пръска, процесът е анонимен. Трябва да се обадим в БАБХ в София и оттам да ни отговорят. Много е сложна връзката, а ние се стремим да установим контакт, да създадем добри отношения. Това е нужно и защото има динамика в процеса, примерно днес вали дъжд, пръскането ще се отложи, ако имаме в съобщението посочено име и контакт, ние можем да си общуваме. Оправданието е, че не се посочват контакти, за да не възниквали спорове, е крайно неправилно”, коментира доц. Станчев, като подчертава, че в неговия район от години има добра връзка между пчелари и земеделци и именно заради това нямат проблеми.

Според него е проблем и че вече не се уведомяват кметовете по места. „Направили сме списък със забележки и на Консултативен съвет сме го обсъждали, че системата трябва да претърпи промени, за да е ефективна”, каза на финал доц. Юлиян Станчев.