Пчелар: За тайната на кошерите с женски имена

Поредица хубави топли дни в самото начало на извънредното положение срещу коронавируса се смени с голям студ и дълбок сняг, какъвто и през зимата тази година не бяхме виждали. 

Тежките ограничения за пътуванията по това време на пандемията тревожеха пчеларите кога отново ще могат ли да стигнат да кошерите си за обичайните прегледи и пролетното обслужване.

Пчелар: След този ужас хората ще се връщат в селата

Опасенията на пчеларя Цветан Томчев от ловешкото село Изворче в онези дни бяха как пчелните семейства ще преживеят внезапното застудяване и късния сняг. Надеждата му беше, че кошерите са пълни с храна, а по-опитните му колеги са го учили, че през зимата пчелите умират не от студ, а от глад.

Това е нашият фамилен семеен пчелин, който е създаден от дядо ми Цвятко през 20-те години. Аз имам от него няколко реликви, с които много се гордея. Това е хранилка за пчели, която той саморъчно е направил. Вижда се с какво майсторство от една дъска той е издълбал в нея място за поставяне на захарен сироп.

Има и един магазин, 12-рамков, също от дядо ми. Изработен е с фантастична сглобка. Днес не съм виждал такива никъде. Дебелината е 4 см на магазина. Аз съм си ги оставил за кадем в пчелина.

Започнах да се занимавам с пчеларство преди 5-6 години. Исках да експериментирам, да видя как е. Оказа се, че се увличам от пчеларството. Благодарение на един приятел, с когото се запознах с допитване и справки в интернет, това е г-н Илия Павлов, собственик на пчеларската ферма „Павлови“, преминах изцяло на 10-рамкови кошери.

Тези кошери, които бяха 12-рамкови, ги продадох. Оказа се, че 10-рамковите са по-удобни за работа – по-леки са и човек с възрастта трябва да се съобразява какви тежести поема. Не, че има някаква магия в 12 или в 10. Поне аз това съм научил. Практически е по-удобно да се работи с по-леки кошери.

Миналата година купих 14 пчелни отводки, по-късно - още 4. Имах два кошера, които работеха и така направих едно стопанство от 20 кошера. От 3 рамки само за месец, месец и половина – от май до юни миналата година, пчелите изградиха основно пчелното си семейство и в края на юни, началото на юли им поставих по един магазин с восъчни основи, за да градят.

Сега тези восъчни основи на магазините на всичките кошери са изградени напълно. Голяма част от рамките са запълнени вече с първия пролетен мед. Семействата работят много добре, пълни са с пчели и сега в тези почивни дни поставих на почти всички кошери по още един магазин с восъчни основи, за да се възползвам от периода, в който пчелите отделят восък и могат да изградят восъчните пити преди активния период на медосъбирането.

Чисто сантиментално реших моят пчелин да продължи традицията на дядо ми, на прадядо ми, на татко ми. Реших да имам персонално отношение към пчелите. На всеки кошер сложих надпис с имената на жените, които са били в моя живот – на името на майка, на баба.

Дори имаме някои кошери на съседки, на роднини. Това е един кошер с женски имена. Така всеки един кошер има своя душа и аз знам кой кошер на кое име как работи. Това е първият ми пчелин. Ако е живот и здраве – ще го разширя.

Защото вярвам, че призванието на жената да дава живот ще се пренесе и в моя пчелин.

Ето го и моя татко Тодор Томчев. Татко ми е кадемът на тоя пчелин. Той вече е на 91 години. При мене е. Кадем. И е много щастлив да гледа какво правя. 

А сега ще поставя магазина на този кошер, наречен Веки. Веки е майката на моя зет. Дано да сме живи и здрави, да имаме хубава, плодоносна, медна година. Пожелавам успех на всички, които се занимават с пчеларство.