Българското селско стопанство може да се промени и да се организира единствено, ако се обедини. Това каза за Фермер.БГ Стефан Стефанов, който е пчелар от 34 години. Има 2 000 кошера и фабрика за преработване на пчелни продукти в град Лозница, където е роден. 
 
 
„Обединяването трябва да стане на базата не на това един да стане огромен със стотици хиляди земя, а трябва да се обединят хората с по-малки парцели, малки животновъдни ферми и т.н. Заедно да си заготвят и преработват продукцията и заедно да я реализират. Това е бъдещето. Тогава ще може на всички хора да се осигури работа“, коментира Стефанов. 
 
Той планира да създаде асоциация на пчеларите, която да обедини колкото се може по-голям брой производители. 
„Нашият пчелин стана център на първата организация на производители. Това за мен е връщане на бившата кооперативна система и това е единственият начин да можем да направим така че производителите да получат реалното си заплащане.
 
Убеден съм, че това е бъдещето, тъй като Франция, която има 10 пъти повече пчели от България има 2 кооперации, които преработват и продават меда. Ние трябва да направим две-три, които да са асоциации на производители. Първата организация се казва Амброзия и приятели. Поставил съм си за цел догодина с тази асоциация да реализираме 1000 тона мед“, каза Стефанов.
 
 
Според него това е единственият път за пчеларите в България, тъй като производството е разпокъсано. Според него в страната има около 600 000 кошера и около 60 000 пчелари. 
 
„Не може сам пчелар със 100 или 1000 кошера, защото като отидеш да реализираш хората те питат колко ти е обема на продукцията. С 20,30,50 тона не представляваш интерес. Когато имаш над 1000 тона можеш да кажеш каква цена искаш, а сега питаме на каква цена ще ни го купят. Когато обединиш повече хора, ти можеш да създадеш организация на планиране. Така може бързо да се реализира. Сега реализацията на един камион я правят 2 месеца. Много време се губи. Убеден съм, че сегашната система ще изчезне след година-две“, коментира производителят. 
 
Според него земеделието трябва да се управлява от хора, които разбират от това. 
„За мен обединяването винаги е сила. Така пише и на сградата на Народното събрание. Но зависи какво и как. На този етап аз не считам, че България има някакъв особен прогрес от това, че е член на Европейския съюз. Въпреки това субсидиите в определена степен помагат. Но има един момент, че известна част от тези субсидии отиват не където трябва и не както трябва.
 
Би трябвало да се направи така че неща като корупцията да се ликвидират, за да може субсидиите наистина да бъдат ефективни“, заяви Стефанов. 
Той разказа, че това, което го води като амбиция е, че може да направи нещо, което го няма в България. 
Капацитетът на преработка на фабриката му е 3 000 тона, като изнася и за външните пазари, а от тази година пчелинът му е биосертифициран.  
 
 
„Цените са относително понятие. Различните видове мед, различните концентрации в меда, имат различни цени. Полифлорният мед – т.нар. букет, неговата цена е 4.00 лв.- 4.50 лв. Но, ако в него има определено количество липа, може да стане 4.70 лв. ако има акация в него, може да стане още повече. Цената на липовия мед е около 5.00 лв. ако обаче процентът на полените в него е над 70 процента, ще отиде към 6.00 лв. Акацията е най-търсеният мед. Там и 10 лв. може да бъде, ако процента на полените е по-висок“, казва специалистът. 
 
Относно проблемът с измирането на пчелите през миналата зима той Стефанов сподели опита си:
„Вярно е, че имаше смъртност и тежка зима, но пчелите могат да умрат и след това да се възстановят бързо. Един кошер се възстановява за месец-два и може даже да даде продукция. Има проблеми, но полека-лека се възстановихме“. 
По думите ме най-положителното е, че в района, в който работи, вече няма пръскане със самолети. 
 
„Те са най-вредни за пчелите. Когато пчелата прелети през облака, тя си променя миризмата и когато се върне в кошера, другите пчели я убиват“, обясни Стефанов. 
По думите му реколтата тази година е средна. Той я сравни с миналагодишната, която не била добра. 
 
 
„Друг е въпросът, че българската продукция се продава много трудно. Главно поради лошите възможности за окачествяване. Лошото е това, че има пчелари, които не можаха да разбера, че каквито и сиропи да дават на пчелите, това се открива чрез анализите. Пчеларят трябва да храни пчелите с мед и през определени периоди през зимата със захар. Всичко друго се хваща, поврежда медът и работата става лоша“, коментира пчеларят и добави:
 
„Пчелните продукти са единствената храна, която е незаменима за човечеството. А най-големият принос на пчеларството е опрашването. Това вдига добивите 30-40 процента. Трябва държавата да помогне пчеларите да се обединят в кооперации, за да могат наистина да работят качествено и да реализират ефективно“. 

 

© 2017 Всички права запазени. Позоваването на Фермер.БГ е задължително!