Един от основните проблеми в пчеларството е масовата продажба на имитиращи продукти, която компрометира труда на всички други, честни пчелари. Клиентите веднъж-дваж излъгани, пристъпват към нас предубедено, сподели за Агри.БГ Ралица Петкова от Благоевградско.

Варненка пробива с български мед на пазара в Дубай

Преди 10 години тя наследява от своя дядо 20 кошера, които днес са вече 200. Постоянните пчелини са два – единият е в подножието на Огражден в село Рибник, а другият – в землището на село Зелен дол срещу Благоевград. 

„С част от кошерите практикуваме и подвижно пчеларство. Местим ги на по-високо в Огражден, за да имаме и по-голямо разнообразие на мед и по-високи добиви“, казва младата пчеларка.

Особено се гордее с пашата от храстовидно дърво, познато като Драка, Христов трън, Чалия. Медът от него е много лек и приятен като аромат. Лабораторният анализ показва, че е близък по състав до акациевия мед, но с по-характерен, мек аромат. Това е и един от медовете, който по-бавно кристализира.

„Плодът на този трън прилича на паричка. Едно време бабите са го събирали и са си правели чай за кашлица. Цъфти в началото на месец май“, разказва собственичката на пчеларска ферма „Меривел“. 

Следващата основна паша в Огражден е цъфтежът на билките и ливадите през юли. Тогава пчелата събира риган, мащерка, детелина. В края на лятото част от кошерите се качват на високо за манов мед. Във втория пчелин, който е в близост до Благоевград, се добива предимно билков и липов мед.

„Отглеждаме пчелите семейно. В наследство имаме и орехова градина от дядо ми. Това ни стимулира да произвеждаме и един невероятен орехов тахан. Когато ореховата ядка се смели и се предложи под формата на крем, тя е по-лесно усвоима от организма. Даваме суровината в цех, преработват я и взимаме готовия продукт“, обяснява производителката.

За да се пребори с проблема с имитиращите продукти поне в Югозападна България, Ралица планира да изгради стабилна мрежа от магазинчета. Те ще й дадат едни сигурни доходи, за да е спокойна за изхранване на семейството и за развитие на бизнеса.

„Друг голям проблем е, че ние, пчеларите, трудно се сдружаваме. Липсват и мотивирани млади хора, които да поемат тази инициатива. Пчеларите са предимно по-възрастни хора, които са със собствено мнение. Те са пред отказване и постепенно броят на пчелните семейства намалява“, опасява се Ралица.

Решение на този проблем също има и тук мечтата е на съпруга й. Той има един проект „Хиляда“ – да направи 1000 кошера, които да разпръсне в различни местности в Югозападна България. Билковият мед в района е изключително богат и търсен на пазара. За целта младото семейство търси съмишленици, които да ги подкрепи – например 10 човека с по 100 кошера са достатъчни, за да направят една мечта реалност.