За нас годината не беше нито най-силна като добив, нито най-слаба. От 1 до 10 я определям като 7, коментира пчеларят Деяна Такиева за Агри.БГ.

Предложение на пчелар: Нека има двоен регистър

Тя и съпругът й Николай Червенков практикуват подвижно пчеларство от десетки години. Имат над 400 кошера, разположени на десетина места в района на старозагорското село Сърнево.

„В началото на сезона местим кошерите в черешови градини на опрашване. После ходим на сливи, на акация в село Виден до Павел баня, на Търниченската лавандула. Следва полска паша на слънчоглед и люцерна. В гората хващаме необработваеми площи и там събираме горския мед,“ обяснява пчеларят.

Според нея пролетта тази година е била благоприятна откъм температура и дъждове.

„Но след това в продължение на два месеца беше много голяма суша. В такива условия почти няма цъфтящи растения, откъдето пчелите да събират прашец. Много рано изгаря всичко,“ споделя дамата.

По думите й най-добър е добивът им от лавандула, слънчоглед и люцерна, но не и от акация.

„Тази година чиста акация нямаше грам. Имало е години, в които сме вадили до три тона акация, а сега – едва 400–500 кг и то смесена. Като цяло монофлорните видове се добиват много трудно, изискват много усилия и майсторлък, затова държат и по-висока цена,“ коментира Такиева. 

Семейството реализира продукцията си предимно на фермерския пазар всяка сряда пред Министерството на земеделието. На преработватели продава единствено меда от рапица.

„Изкупните цени са никакви – 3.80 лв. за килограм мед е подигравка. Но гледаме да нямаме вземане–даване с преработвателите,“ споделя пчеларят.

Освен с по-слаба реколта заради сухото време тази година производителите на мед са се сблъскали с много висока смъртност в някои пчелини. 

„Предполагаме, че се дължи на пръскания, за които не сме разбрали и не сме успели да реагираме на време. С американски гнилец не сме имали проблем, но от пчелоядите няма спасение, те са навсякъде. Има ли пчелин, има и пчелояди. Това си е част от хранителната верига,“ разсъждава дамата.

Според нея регистрацията на всички пчелини трябва да е задължителна, независимо за колко кошера става дума.

„Някои хора си имат работа и пчеларството не е приоритет. За нас обаче то е поминък. С него си вадим хляба и за мен е абсолютно недопустимо да няма регистрация, да не се осигуряваме. Ако нещо се случи, да може се реагира – например ветеринарният доктор да направи преглед, да се уведомява при пръскания. Затова всички пчелини трябва да са регистрирани и всичко да е черно на бяло,“ категорична е Такиева.