„Обмисляме отпускането на частична помощ de minimis за пчеларите“, заяви вчера министър Румен Порожанов. За коментар потърсихме инж. Михаил Михайлов, председател на Обединен български пчеларски съюз.
 
„Това частично подпомагане по de minimis няма да реши проблема и няма да отмени протеста на 10 декември. Независимо какви са неговите аргументи. Ние сме подали 4 докладни записки в рамките на тази година. Те не ни отговарят на всички и накрая, принудени от обстоятелствата, решават с нещо да ни замажат очите. Това не може да стане. Ние нямаме само едно искане, само едно от тях е за de minimis“, коментира Михайлов . 
 

Остава неясен въпросът дали по de minimis ще се подпомогнат само най-засегнатите райони.

„Не е възможно в 28-те области да подпомогнат само Ямболска област например, тъй като там са най-зле. И по какъв критерий ще се определя кои области трябва да бъдат подпомогнати? Помощта трябва да бъде за всички. Става дума за около 2000–3000 души, които подават документи, когато схемата се отвори. Падат се минимални суми. След протеста миналата година ни дадоха едни 2,4 млн. лв., като на пчелно семейство се паднаха по 3,75 лв. Това е обидно малко и не стига, за да компенсира средствата, които сме вложили в отглеждането на пчелите“, недоволства председателят. 
 

Тази година пчеларите отново излизат на протест с 5 искания.

„На 10 декември ще сформираме една контактна група, влизаме вътре и разговаряме очи в очи. Ние представяме своите искания и чакаме какво ще каже отсрещната страна. Те обикновено дават празни обещания. Миналата година двама зам.-министри ни обещаха, че всяка година за пчеларите ще се заделят средства по de minimis. И какво се оказа? През януари тази година ДФ Земеделие представи програма за средствата по de minimis, но за пчеларите ги нямаше“, каза Михайлов. 
 
 

Едно от исканията на пчеларите е в новата ОСП да влезе т.нар. плащане за екосистемна услуга опрашване.

„50–60 евро на пчелно семейство е наше искане в перспектива. То може да стане възможно само ако услугата опрашване залегне в новата ОСП. Тогава ще се заложат 2–3 млрд. евро на база брой пчелни семейства в ЕС. Всяка една от страните членки ще има право да преразпределя средствата и се надяваме пчеларството, което сега е извън обсега на директните плащания, в бъдеще да бъде подпомогнато по линия на опрашване“, твърди пчеларят.
 

На един свой протест преди 2–3 години пчеларите за първи път поискаха отравянето на пчелите да се криминализира. 

„Тъй като нямаме възможност да докажем от какво са отровени, искаме да се създаде акредитирана лаборатория – държавна или смесена с частно участие. Тя трябва да има възможност да извършва изследване и анализ на отровени пчели, за да докажем какво е активното вещество. Съответно да проверим дали арендаторът е пръскал със същия препарат и от там вече да се направи връзка. С издадените анализни протоколи ние ще можем да защитим интересите си в съда“, обясни Михайлов. 
 
Преди време пчеларите са получили уверение, че такава лаборатория се подготвя в старозагорския Тракийски университет. Тъй като от тогава няма развитие, въпросът за акредитирана лаборатория отново стои на дневен ред, коментира пчеларят.