Няколко години поред стопаните и търговците се оплакваха, че нещата не вървят, защото за фермерите нямат възможности за купуване на техника чрез европрограмите. 

Когато ръководството на Държавен фонд “Земеделие” бе сменено през 2021-а и бе направен одит, най-сетне публично бе обявено, че хиляди проекти са забавени, включително и такива за техника. 

Димитър Вангелов, управител на Сатнет сподели впечатлението си. 
“Както винаги, имаше полза от отворените приеми, въпреки че заради забавянето и постоянно покачващите се цени на транспорт и желязо, много фермери се отказаха да се възползват от одобрените им проекти”, каза той.
 
Раздвижването на заспалите пластове от структури, отговарящи за тези проекти, отприщи и потока в тази насока. 

Именно това е и другата причина за състоянието на пазара и повишаването на броя на регистрациите в КТИ. 

Изтеглете предходните издания на AgriTech Market

 

Според търговците влиянието е положително, и те, а и анализаторите считат, че това не трябва да спира фермерите от планиране и развиване на производствените им процеси, така че да бъдат адекватни и печеливши и за да бъдат в състояние да се справят с колебанията в цената на продукцията им. 

“Европрограмите не са в основата на едно рентабилно земеделско стопанство. Те са допълнителна помощ за фермерите за въвеждане на високо технологични решения, за да ги направят конкурентоспособни.

Фермерите, които се възползват разумно от евросредствата и същевременно с това разпределят правилно инвестициите със собствено финансиране, са на пазара и са ефективни. Фокусът винаги трябва да е ефективност и висока производителност”, коментира Николай Стефчов, управител на Агритоп.

Приемът по подмярка 4.1 през 2021 г. бе насочен към инвестиции към екологични практики в почвообработката, напояване и нови технологии като прецизно торене, прецизно пръскане, фотоволтаични системи, дигитален мониторинг на стопанството. 

Това даде възможност на фермерите да кандидатстват за внедряване на технологични решения и оборудване, за които ние говорим от повече от 10 години,  а именно – системи за оптимизиране на климата, системи за управление на фермата, оборудване и съоръжения за съхранение на оборския тор и правилното му оползотворяване, което води до икономии при торенето, напомни Стефчов. 

В крайна сметка това е и посоката, в която Европа иска фермите да се развиват - въглеродно земеделие, повече фокус върху опазването на околната среда, дигитализация и модернизация на стопанствата. 

“Срещат се и клиенти, които благодарение на мерките, повишиха нивото на технологичност на търсените от тях машини, като се надяваме това да окаже благоприятно въздействие върху модернизирането на земеделието у нас и намаляване на използваните ресурси. Не са малко и дроновете, които нашите клиенти купиха по мярка 4.1 и това само потвърждава нуждата от автоматизация в сектора”, конкретизира Иво Куманов.  

Свилен Лозанов от Тайтън Машинъри България е със същите наблюдения. 
“Основните запитвания и сделки, които сключихме във връзка с последния прием бяха ориентирани към прецизни и директни сеитби, навигационни системи и прави впечатление, че се увеличава интереса към все по-прецизни пръскачки, въпреки значително по-високата им цена, повлияна от високите цени на торовете и препаратите” посочва той.                    

Мирослав Николов, Кубота България: ПРСР и конкретно мярка 4,1 винаги действа като катализатор на пазара. За съжаление бавната административна обработка и оценка на проектите създава повече трудности вместо ползи, но все пак отчитаме положителната роля в земеделието.  

Очаквайте продължението на анализа в поредицата AgriTech Market 2022