Едва ли са много производителите на плодове и зеленчуци, които са доволни от изкупните цени. Но тъй като в процеса на договаряне има няколко заинтересовани страни, ви представяме гледаната точка на един голям преработвател, който изнася и в чужбина.
Свети червената лампичка за българското производство
Константин Ламбрев е изпълнителен директор на преработвателно предприятие на плодове и зеленчуци, разположено в старозагорското село Оризово. На година преработват между 8 и 10 000 тона суровини. През последните 3-4 години работят основно с български пипер, патладжан, домати.
Суровина изкупуват в радиус от 50-100 км. Производителите, от които редовно изкупуват, са от района на Пловдив, Стара Загора, Хасково. В повечето случаи става дума за малки стопанства с площи между 50 и 100 дка.
Ето какво ни сподели Константин Ламбрев по време на международното изложение InteliFresh 2022, където той беше лектор.
Разбира се, тази цена ще бъде по-ниска, ако пиперът например дойде несортиран, от различни сортове, с различна степен на зрялост. Дали цената е ниска, или висока е много специфична тема. През годините сме се опитвали да търсим компромиси и взаимно разбиране. Преговаряме с производителите за следващия сезон още от декември. Но за съжаление, в България пазарът е доста непредвидим.
Липсата на координация между производители, преработватели и пазара за прясна консумация води или до свръхпроизводство, или до недостиг на продукти. Това създава едни непрекъснати колебания на цените. Нито производителите на плодове и зеленчуци могат да бъдат сигурни какво ще стане през следващия сезон, нито ние, като преработватели, можем да бъдем сигурни какво ще получим и на каква цена.
Реализацията на преработените плодове и зеленчуци е процес, който започва още през януари-февруари за целия следващ сезон. Ние трябва да гарантираме на клиентите си доставки в рамките на 12-14 месеца на едни постоянни цени.
Опитваме да синхронизираме тази верига вече 15 години, но за съжаление, не сме успели на ниво браншови съюз. Успяваме да постигнем съгласие с някои локални производители, но като цяло пазарът продължава да бъде стихиен.
Бих отправил съвет към производителите и преработвателите – нека повече да си говорим. Да общуваме, да търсим взаимни решения на проблемите. Те са общи – проблемите в единия край на веригата се отразяват върху другия и всички страдаме.
Нека през следващите години да се опитаме да възстановим на международните пазари марката България, български зеленчуци, български продукти, създадени с български суровини. Без такава марка и отличаване ние не можем да бъдем конкурентоспособни.
0 КОМЕНТАРА