Накратко:
•    Геополитическите фактори диктуват посоката по световните борси
•    Светът се готви за забавен икономически растеж през следващите години


Борсовата активност от началото на седмицата бе провокирана за пореден път от геополитически и макроикономически фактори. Скорошният спад при цените на зърното и маслодайните култури в Европа се дължеше основно на курса евро/долар. След като през вчерашния ден еврото показа признаци на отслабване, септемврийският контракт за пшеницата в Париж успя да задържи основните си нива на подкрепа.

Суровият петрол също започна седмицата силно поради геополитическа несигурност. Междувременно, секторът на маслодайните култури остава слаб, след рязкото свиване на позициите при търговията с рапица в Уинипег.

Динамиката при търговията с пшеница и от двете страни на океана допълнително се повлия от повишените геополитически рискове след унищожаването на руски ядрени бомбардировачи през уикенда. Липсата на незабавен ответен отговор и започването на нови мирни преговори в Истанбул помогнаха за успокояване на ситуацията до средата на седмицата.

А набиращата с нова сила тема за митата може да окаже натиск върху икономическата активност по цялата планета, предупреди във вторник Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), която е все по-песимистично настроена относно световния икономически растеж и конкретно - американската икономика.

Според актуалните прогнози, световната икономика ще регистрира (както тази, така и следващата година) растеж от 2,9%, което е съответно с 0,2 процентни пункта и с 0,1 процентни пункта по-малко в сравнение с предишните оценки на ОИСР, публикувани през март.

Тези стойности вече бяха ревизирани надолу за 2025 и 2026 г. поради търговското напрежение.
Темпът на растеж на американската икономика ще се забави значително, която разчита на 1,6% увеличение на БВП в САЩ тази година, в сравнение с 2,2% увеличение, прогнозирано от агенцията през март.

Прогнозите за 2026 г. също бяха ревизирани надолу, до ръст от 1,5% в сравнение с очакваните 1,6% през март.
За разлика от САЩ, прогнозите за Еврозоната не претърпяха съществени промени в новия доклад. Според организацията, икономиката на еврозоната ще бъде стимулирана от устойчив пазар на труда, както и от намаляване на лихвените проценти, към което ще се добави и увеличението на публичните разходи в Германия.

Прогнозите на ОИСР за втората по големина икономика в света - Китай, която не е страна членка на Организацията, показват, че тя ще регистрира ръст от 4,7% тази година и 4,3% догодина, което е леко намаление в сравнение с предишните оценки, които разчитаха на ръст от 4,8% през 2025 г. и 4,4% през 2026 г.

Подкрепете независимата журналистика