Пазарът на земя: Нови фактори определят цените, а фермерите са жертва на това развитие

Натискът по зърнените борси през периода е видим както за близкия контракт (изтичащ в понеделник) така и за по-далечните, които също се развиват в условията на низходящ тренд. Очакванията все повече се насочват към новата реколта, и за това реших да разгледаме бъдещите прогнози, но през един по-различен поглед, а именно този на напояване, цени на торове, цени на земеделската земя и предстоящи стратегически решения.

У нас, както вече знаете,  Министерският съвет одобри проект на Съвместна декларация между правителствата на България и Гърция за използването на водите на река Арда. Според министерството, целта е да се продължи ангажиментът ни за доставяне на вода от река Арда за напояване на земи на гръцка територия (по спогодба между двете страни от 1964 г.).

Въпросът, който логично всеки си задава е дали това решение е оптимално за България. Специален анализ, посветен на добивите от зърнени култури в основните държави производителки на ЕС показва, че без напояване България ще остане на едно от последните места по производителност не само при царевицата, но и при слънчогледа.

Анализът се спира на данните за производителността в отглеждането на царевица в 11-те най-големи производителки в ЕС. В годините между 2015 – 2019 България е имала добиви от царевица в диапазона 540 – 720 кг/дка, с което сме били близо до страни като Италия (1010 кг/дка), Испания (1190 кг/дка) и Германия (880 кг/дка).

С промяната в климата в последните години и липсата на всякаква политика за напояване у нас, добивите миналата година се сринаха до 280 кг/дка, на фона на Испания (1180 кг/дка), Италия (1000 кг/дка) и Германия (940 кг/дка), към които климата не беше по-благосклонен, но стратегията за напояване е факт.

Тази статистика е (меко казано) притеснителна и няма как да не ни накара да си припомним народната поговорка „вода гази – жаден ходи“. Както споменах и в началото, стратегическите решения са в основата на бъдещето за сектора. Ако климатът през сезона е „Божа работа“, то стратегията за напояване е изцяло в ръцете на политическата воля.

Друго съдбоносно за сектора решение, трябва да бъде взето от Брюксел. Знаем, че скоро автономните търговски мерки с Украйна изтичат и сега ЕС подготвя своята стратегия, която, обаче отново изключва пшеницата и ечемика.

„Ако обикновената пшеница и ечемикът не бъдат правилно защитени при следващото преразглеждане на Споразумението за асоцииране между ЕС и Украйна, европейският сектор на зърнените култури може никога да не се възстанови и никаква визия за бъдещето на селското стопанство няма да може да поправи щетите“, категоричен е Седрик Беноа, президент на групата за зърнени храни в Copa-Cogeca.

Според него, кумулативният ефект от кризата с COVID-19, последвана от войната в Украйна предизвика драматично увеличение на производствените разходи, причинено главно от увеличението на цените на торовете. Но за торовете ще говорим след малко.

Връщайки се към Украйна, статистиката е категорична - след отпадането на ограниченията, вносът оттам в ЕС е нараснал 7 пъти. Нещо повече, според официалните данни се оказва, че този допълнителен внос не е заменил други източници, тъй като общият внос на пшеница в ЕС е скочил от 3 милиона тона до над 9 милиона. 

Тези данни контрастират с факта, че производството в ЕС остава почти непроменено (спад с 1 млн. тона) през периода, а потреблението на пшеница и други подобни зърнени култури е намаляло. Така, в условията на повишено предлагане и непроменено търсене цените неизбежно влизат в низходяща спирала.

И докато Европа прави всичко възможно да помогне бедстващата страна, дори с цената на собствените си пазари, Украйна се похвали, че общите приходи в земеделския сектор са се увеличили 2,6 пъти спрямо 2023 г., а печалбата е нараснала петкратно – до 8,2 млрд. евро. Според местните власти, тези стойности отразяват способността на украинските аграрни предприятия да се адаптират към тежки условия, а усилията на Европа дори не бяха споменати.

Темата с митата е друг пример за тежестта на вземаните решения върху сектора. В опит да предотвратят разрастващата се криза, европейските намерения включват възможността да вдигнат покупките си от САЩ с 50 млрд. евро. 

„Ако вземем предвид дефицита от 50 милиарда евро, мисля, че наистина можем да решим този проблем много бързо чрез купуване на втечнен природен газ (LNG) или някои селскостопански продукти като соя“, каза европейският комисар по търговията Мараш Шефчович.

Тук се питам, дали има оценка, ако този сценарий се реализира, какъв ще бъде ефекта за пазара в Европа. Ако такъв липсва, евродепутатите биха могли да погледнат какво се случи с царевицата след споразумението с МЕРКОСУР и сваляне на ограниченията за презокеанския ГМО внос.

Както обещах, следва да разгледаме и бъдещето на торовете. Последният доклад на RaboResearch, разглеждащ световните цени при торовете, очертава възходяща тенденция през цялата 2025 г., което намалява достъпността и подкопава покупателната способност на фермерите.

Въпреки силата на еврото, което прави вноса по-достъпен и падащите цени на газа, цените продължават възходящата си тенденция. Според експерти, това се дължи на различни фактори, като тарифната война, нови ограничителни мерки и т.н., но най-вече на ниските цени на зърното, които карат фермерите да се въздържат от покупки.

„Очакваме този сценарий за пазара на торове да се запази през цялата година. Фермерите ще се борят с намалената си покупателна способност, което може да не доведе веднага до намаляване на търсенето през 2025 г., но отрицателният индекс на достъпност показва, че това в крайна сметка неизбежно ще се случи“, каза Бруно Фонсека, старши анализатор в компанията.

Не само достъпът до торове, но и този до земеделската земя става все по-труден за стопаните. Специален анализ показва, че пазарът на земя се е променил драстично от 2020 г. насам, особено в Европа. Нови фактори определят цените, а фермерите са жертва на това развитие. Експертите предупреждават, че селското стопанство губи все повече позиции в буквалния смисъл на думата в полза на други, по-мощни купувачи, като например предприемачи в недвижими имоти и инвеститори в енергетиката. Предлагането е ограничено, а цените се покачват стремглаво от година на година.

Класическите фактори, определящи цените за обработваема земя, като размер на площта, качество на почвата или изисквания за опазване на ландшафта, природата и водите, вече играят само второстепенна роля. Вместо това пазарът е доминиран от купувачи, които не са представители на селскостопанския сектор и искат бързо да реализират големи инфраструктурни или енергийни проекти. Това отбелязва селскостопанският брокер Юлиус Лош, главен изпълнителен директор на Losch & Meyer.

На конференция на Рейнската земеделска асоциация в Мьонхенгладбах, Лош наскоро предупреди за по-нататъшно увеличение на покупните цени на земеделската земя.

„Почти невъзможно е за земеделските производители да придобият обработваема земя на икономически изгодна стойност“, казва експертът по недвижими имоти.

На фона на постоянно растящите цени на земя, торове, препарати и горива може да обобщим, че ако молитвите за предстоящата реколта са свързани с майските дъждове, то надеждите за бъдещето на сектора минават през отговорността на взетите решения.