Анна-Мария Велкова и Владимир Вълев не са типичните животновъди, които бихме срещнали в планината. С дълги руси коси, много татуси, черни тениски на любимата рок банда – младата двойка буди любопитството на своите съседи в гоцеделчевското село Долен. 

Млад фермер печели с проект за Калоферска дългокосместа коза

Две години по-късно вече никой не се учудва на това, какво правят двама градски персонажи с красивите си дългокосмести Калоферски кози по баири и чукари. Те имат мисия – да бъдат близо до природата, да възродят стари български породи и да отгледат детето си волно и щастливо.

„Когато решихме да се занимаваме с животновъдство, избрахме дългокосместа Калоферска коза. Тази порода е типично българска, защото е адаптирана за нашите условия. Животните са много лесни за гледане. Свикнали са с ареала тук, самата храна, климата. Всичко това им е познато,“ обяснява Владимир. 

Първите животни купуват от Сидер и Атила Седефчеви и Тодор Георгиев, благодарение на които тази стара българска порода е запазена. 

„Специфичното както при всички кози е, че те искат много движение. Козата е много чисто животно. То иска храната, която пасе, да е висока растителност. Обикновено минава километри, за да си събере това, от което има нужда. Тя не седи на едно място. Като тръгне, върви по 20–25 км. Стигали сме до 40 км дневно,“ разказва Владимир.

За двамата животновъди е важно крайният продукт да е екологично чист. 

„Животните да не са гледани оборно, с фуражи и смески. Всичко да е от природата – билки, храсти, цветя. Каквото тя си намери. По този начин се получава едно мляко, което е различно от това на селските кози. По-маслено е, не мирише. Това е уникално за тази порода, все пак тя си е полудива, примитивна порода. При нея няма хибриди, липсва човешката намеса,“ коментира Владимир. 

Млякото и месото на тази порода не дават голямо количество, но имат високо качество.

„Калоферските кози са за мляко, месо и кожа. Ако някой е тръгнал с цел печалба да се занимава с нея, той трябва да събере от тези три фактора,“ категорични са двамата животновъди.

Плановете им включват увеличаване на стадото на 1–2 хил. глави добитък, ремонт на стопанството и производство на сладолед и крема сирене от биокозе мляко.

„Идеята е да затворим цикъла, защото все пак ЕС дава едни субсидии, но той ти дава и едни насоки с тези субсидии накъде да се развиваш. Не е нужно да си икономист. Те ти дават готов бизнес план. Ти можеш само да следиш проектите и да се развиваш по тях – както има за мандри, за техника, така че ти да можеш да произвеждаш от сеното до крайния продукт,“ убеден е Владимир.

Те вече правят стъпки в тази посока, като Анна-Мария бе една от младите фермери, които чакаха доста време, за да получат своя договор по мярка 6.1. „Стартова помощ за млади земеделски стопани”.

„Кандидатствах за „Млад фермер“ преди две години. На 16 септември подписахме дългоочаквания договор. Чакаме някакво развитие, да получим плащане и да можем да дръпнем напред понеже с това чакане се върнахме доста назад. Запорираха ни нещата по този начин. И се надявам сега пак да дръпнем напред,“ споделя красивата дама.

В скоро време Анна-Мария ще участва с проект и по подмярка 4.2 „Инвестиции в преработка/маркетинг на селскостопански продукти”, за да може да затвори цикъла. 

„Искаме да направим мандра и кланица. Да можем да дадем една добра цена на пазара. Да се премахне всеки един сегмент между нас и крайния клиент, за да е достъпен, защото това е продукт, който е рядък. Не се среща често. По-различна ще е цената, но пак ще се стараем да е достъпна. Да не е цена само за отбрани хора,“ споделя Владимир.

Откриването на правилното място се оказва не толкова лека задача. Един от водещите фактори е стабилната база, а вторият – достъпните пазари – София, Пловдив, Гърция. 

„Искахме да е от онзи тип, който едно време са се правили. Идеята на хората е не да се борят с природата, а да се напасват към нея. Всичко е обмислено, хората са познавали силата на природата, стихиите, и са го правили така, че да е удобно. Тук е защитено от вятър, близко е, от Гърция идва Средиземноморски климат, идеално е за животните. Почти няма сняг,“ обяснява Владимир.

В по-дългосрочен план идеята на двамата е да направят резерват за български породи животни. Искат да допълнят с Родопско говедо, Каракачанска овца, кокошки, гъски. 

„Да възстановим една типично българска селска къща, както е било едно време. Да идват хората, да виждат как се гледат тези животни, да виждат как се прави продуктът, да видят как се живее на село и че не е страшно. Идеята е да са типичните български животни, гледани по този начин, на свобода. Продуктът да е типично българският. Това ни е мечтата,“ споделя Владимир.

За целта двамата стопани искат да се насочат към симбиотичното отглеждане на животни. 

„Животните вървят в симбиоза – едните почистват, след тях вървят другите. После се изорава. Което е много хубаво. Да използваме мястото и земята пълноценно, това искаме да направим. Това е нашата идея и мечта. Дай боже да се случи. След 10 години надявам се да сме на съвсем друго ниво,“ оптимисти са двамата.