За разпределението на пасища от общинския поземлен фонд има ясно разписани правила. До края на месец февруари животновъди подават заявление в съответната община. С предимство са стопаните в съответното землище. Ако останат незаети пасища, те се разпределят на техни колеги животновъди от други землища. И ако и след това има свободна земя, тя се отдава чрез търг. 

Главен експерт в община „коли и беси“ за пасища

Има си процедура, уредена от закона, таблица за изчисляване на полагащите се площи в зависимост от животинската единица. Какво обаче се случва на практика? Години наред реални животновъди с още по-реални животни не могат да стигнат до пасища, които им се полагат по право.

За един такъв случай сигнализират фермери от община Провадия. Всяка година те подават заявление в срок, говорят лично с главен експерт, от когото излиза, че зависи всичко, но накрая остават с празни ръце. След многото обещания се оказва, че пасища няма. Няма за вашите, но има за нашите.

„За да си взема пасището, преди няколко години ми се наложи да заведа съдебен иск в апелативен съд във Варна против главния експерт и предишния кмет на Провадия. Тогава кандидатствах по мярка 214 с автохтонна порода, имаше опасност да ми спрат субсидиите, писах обяснение. Проверяващата от Фонда каза, че за първи път среща човек, който гледа порода на изчезване, а го оставят без пасища. Въпреки това на следващата година се повтори същото и тогава вече заведох дело. Няколко години се занимавах, но накрая съдът реши в моя полза. Сега вече вземам пасища, но започнаха на други колеги да правят същите проблеми“, разказва Кудрет Ахмед от село Храброво.

В това положение се е намирал и животновъд от село Кривня.

„Три години подред се мъчех да взема, но главният експерт все ме мотаеше. Накрая се наложи да отида при кмета и заместник-кмета преди изборите и тогава ми дадоха. И то в последния момент, през месец май, когато тъкмо се чертаеше“, обяснява той. 

Липсата на пасища не само затруднява изхранването на животните, но и води до налагането на глоби. Какъвто е случаят с Йордан Христов от село Бозвелийско.

„Сега водя дело в Провадия срещу БАБХ. Глобиха ме по член 137, защото трябва да изведа животните извън населеното място, а не ми дават държавни пасища. В Бозвелийско има пасища и аз съм единственият животновъд. Но казват, ще вече са дадени. На кого? На колеги с дойни крави от село Снежина, които са на 50 км разстояние. Ходих при заместник-кмета. Обеща ми, че ще разговаряме по този въпрос, защото не съм само аз. Но чувствам, че само се подхвърлят случаите“, недоволства фермерът.

Около въпросния държавен служител, който е там от близо 20 години, тази година витае още нещо – странно изтърван срок за изготвяне на докладната. Следва събрание на Общинския съвет и решение за даване на всички пасища на търг. Случва се така обаче, че някои животновъди не могат да получат досега стопанисваните от тях земи или пък губят важна част от тях, защото не са единствени участници. 

За един такъв случай ви разказахме. Мартин Недев от село Равна трябва да се лиши от 150 дка, на които са разположени така важните за него електропастири.

„Писах до областния управител с молба да поиска обосновка от Община Провадия защо са изпуснати важни срокове и не е спазена процедурата. Пазя входящия номер на заявлението. Ще поискам извлечение какво е образувано на база моето искане, те бяха длъжни да имат становище – качено на сайта на Общината и на таблото. Пуснах и писмен сигнал до кмета, който трябва да отговори какво се е случило черно на бяло“, обяснява животновъдът.

Той и колегите му са решени да търсят правата си докрай и да не позволяват да се случват повече такива своеволия. Все пак има закони, които трябва да се спазват, нали?