На 12.01.2009 г. състав на Пловдивския окръжен съд призна за НЕВИНЕН и ОПРАВДА подсъдимия Марин Дипчев /56 г./, управител на „Драй ъниън къмпани” ООД гр. Клисура, обвинен от Окръжна прокуратура Пловдив за извършени документни измами - за това, че е използвал неистински и с невярно съдържание документи /актове в строителството обр. 14 и 15   за приемане на изградена от дружеството фабрика, предмет на инвестиция по договор с Държавен фонд „Земеделие” за финансиране по програмата САПАРД/ и по този начин е присвоил от Фонда 612 550 лв.

Със същата присъда Дипчев е признат за ВИНОВЕН само по обвинението му за лъжливо деклариране по чл.313, ал.1 НК, за което е освободен от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК и му е наложено административно наказание глоба в размер на 2 500 лв.

Делото е разгледано и приключено в рамките на по-малко от два месеца от образуването му. Проведени са две съдебни заседания, всяко с продължителност от по два дни. Разпитани са 30 свидетели, изслушани са заключенията на техническа и на две графологически експертизи, едната от които е назначена по решение на съда. Заедно с обявяване на присъдата, съдът е представил и мотивите си за нейното постановяване.

За да постанови тази присъда, наказателният състав на Окръжния съд е приел за установено, че през 2003 г. между „Драй ъниън къмпани” ООД гр. Клисура и Държавен фонд „Земеделие” бил сключен договор за субсидиране по програмата САПАРД. Предмет на договора била инвестиция за построяване на фабрика за сушен лук в гр. Клисура и технологична линия от 30 машини за производството му.

Според договора, Фондът одобрил за инвестиционни разходи сумата от 1 573 094 лв., от които било уговорено дружеството да получи 50 %, т.е. 756 547 лв., като 75 % от тази сума са от европейските фондове, а 25 % – от националния бюджет. За построяването на фабриката и закупуването на машините дружеството взело първоначално 1 200 000 лв., а впоследствие - още 500 000 лв., кредит от ИнвестБанк АД.  В договора с банката изрично било посочено, че кредитът ще се използва целево – само за изпълнение на договора с Фонда. В процеса на строителството дружеството започнало да изпитва недостиг на пари, забавило плащането на няколко погасителни вноски по банковия заем, не успяло да се разплати напълно с ангажираните от него участници в строителството на фабриката. Кредитът бил обявен за предсрочно изискуем, като банката предприела и изпълнение на учредения върху фабриката особен залог.

 Въпреки затрудненията, фабриката била изцяло ПОСТРОЕНА и оборудването за производство ДОСТАВЕНО. Следвало да се организира приемателна комисия от проектантите, представител на строителя и на възложителя /ООД с управител подсъдимия/, която да приеме конструкцията - с акт образец 14 и да констатира годността за приемането на строежа  - с констативен акт образец 15.

 Тъй като не бил изплатил цялото уговорено възнаграждение на членовете на приемателната комисия /автори на проекта за строежа/, а също и на наетата строителна фирма, предположил, че няма да се съгласят да участват в нея, поради което подсъдимият Дипчев не организирал събирането й. Възложил на лицето, което осъществявало строителния надзор при изграждането на фабриката, да изготви и подпише срещу своето име актове образци 14 и 15. Върху акт 15 положили подписите си и двама от проектантите. Срещу имената на останалите проектанти и на строителя също били положени подписи, но фалшиви. Няма доказателства по делото кой е изпълнителят на фалшивите подписи, като назначените графологически експертизи са категорични, че те не са положени от подсъдимия.

Тъй като съгласно Наредба № 3/2003 г. на Министъра на регионалното развитие и благоустройство фабриката била обект от пета категория, последният етап от процедурата за въвеждането й в експлоатация бил издаване на удостоверение от главния архитект от общината по местоизпълнението на строежа. Едва след издаване на това удостоверение започвало законосъобразното ползване на обекта. В случая такова удостоверение било издадено от главния архитект на Община Карлово.

След издаването на удостоверението, подсъдимият, в качеството му на управител на дружеството и другият му управител, назначен за такъв по реда на Закона за особените залози от ИнвестБанк АД, като заложен кредитор на дружеството, депозирали заявка за плащане на помощта от Държавен фонд „Земеделие”. Сред приложените към заявката документи двамата управители представили и актовете образци 14 и 15, въпреки че, според договора между дружеството и Фонда и според приложимата Наредба № 16/2001 г. за финансиране по програма САПАРД,  те не се изисквали. При разглеждане на депозираната заявка, освен приложените към нея документи, били взети предвид и съставените протоколи за извършени в хода на строителството на фабриката множество проверки на място от служители на Държавен фонд „Земеделие”.

Заради констатираното при тези проверки отклонение от  договорираното изпълнение на строителното мероприятие /в степен 27 %/  Фондът взел решение финансовата помощ по програмата САПАРД да бъде отпусната не в уговорения размер от 786 547 лв., а в по-малък – 612 550 лв. Изплатената помощ на дружеството била преведена веднага и изцяло на банката, за погасяване на кредита за фабриката за производство на сушен лук.

Въз основа на установените факти и обстоятелства съдът е приел, че подсъдимият Дипчев не е извършил документна измама. За да е налице това престъпление, трябва именно въз основа на фалшив документ да се получи имущество /в случая пари/ без правно основание. Актовете образци 14 и 15 са били с невярно съдържание, но не те са били основанието за получаването на финансовата помощ по програмата САПАРД.

Според условията на договора и действащите нормативни актове, подсъдимият дори не е бил длъжен да ги представя. Основанието за получаването на субсидията е било решението на Държавен фонд „Земеделие”. В това решение изрично са били посочени кои документи са взети предвид, като актове образци 14 и 15 не са сред тях. Решението е било взето и въз основа на извършените множество проверки от служители на Фонда и тяхната крайна констатация, че фабриката за производство на сушен лук в гр. Клисура ДЕЙСТВИТЕЛНО Е ПОСТРОЕНА И ОБОРУДВАНА С НЕОБХОДИМИТЕ МАШИНИ.

 Така, субсидията не е изплатена въз основа на двата фалшиви строителни акта, нещо повече, при такова решение на Фонда, тя би била изплатена и без тяхното представяне.

Съдът не е приел поддържаната от обвинението теза, че подсъдимият Дипчев се е облагодетелствал с получената субсидия в размер на 612 550 лв. След като сумата е била преведена от Фонда по сметка на „Драй ъниън къмпани” ООД, същата сума – 612 550 лв., е била употребена за погасяване на кредита на дружеството към банката, отпуснат му според договора с Фонда за инвестиция. Следователно от тази операция подсъдимият лично не е извлякъл каквато и да било облага.

За разлика от фалшивите актове образци 14 и 15, декларацията за достоверността на всички представени документи след завършване на строежа е била изискуем документ. При изготвянето на тази декларация подсъдимият Дипчев не е спазил задължението си да засвидетелства истината в нея. Напротив – при изготвянето й той е потвърдил неистината, че актовете образци 14 и 15 са достоверни.

 С лъжливото деклариране, Дипчев е извършил престъпление по чл.313, ал.1 от НК, поради което съдът го е признал за виновен. За извършеното престъпление по чл.313, ал.1 от НК се предвижда наказание до три години лишаване от свобода или глоба от сто до триста лева.

Тъй като подсъдимият Дипчев не е бил осъждан до момента, съгласно чл.78а от Наказателния кодекс, той ЗАДЪЛЖИТЕЛНО се освобождава от наказателна отговорност и му се налага административно наказание глоба. Затова и преценявайки всички обуславящи отговорността му обстоятелства, съдът е наложил на подсъдимия Дипчев глоба в размер на 2 500 лв.

Присъдата подлежи на обжалване и протест в петнадесетдневен срок пред Пловдивския апелативен съд.