В първото си интервю като зам.-министър на земеделието Чавдар Маринов разкри пред Агри.БГ на какъв етап са стъпките по създаването на регистър на търговците, борбата с „чертожниците“ и финансовите инструменти за подпомагането на производителите на плодове и зеленчуци.

Чавдар Маринов е завършил Тракийския университет в Стара Загора със специалност „Животновъдство“, има и придобита образователно-квалификационна степен „магистър“ по специалност „Финансов мениджмънт и маркетинг“ от Висше училище по застраховане и финанси в София. В периода 2007-2017 г. е заемал редица експертни длъжности в Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ) и Министерството на земеделието (МЗХГ). От 2018 г. е изпълнителен директор на Българска асоциация на организациите на производители на плодове и зеленчуци. Решението за назначаване на Чавдар Маринов като пети зам.-министър на земеделието бе взето през месец май, а неговите ресори са „Плодове и зеленчуци“ и „Биопроизводство“.

Г-н Маринов, каква е стратегията Ви за развитие на сектора, след като поехте този нов министерски пост?
Визията е обща, изработена с колектива на Министерството на земеделието, храните и горите. Съответно аз предоставих една кратка концепция за развитие на сектора, която обсъдихме подробно с министър Десислава Танева. Точките са съгласувани. Целта, която искаме да постигнем поне до края на годината, е основно да защитим пазара на българските производители на плодове и зеленчуци. Да ограничим нерегламентирания внос. 

Как ще направите това?
Начертали сме няколко стъпки. Първа и основна цел е създаване на една база данни, общ регистър на търговците на плодове и зеленчуци. Тук визирам както търговци от европейската общност и външни вносители, така и български. Всеки един търговец би следвало да се регистрира. Това е база данни, в която ще има данни от няколко институции, такава ни е идеята. Тепърва предстоят работни групи с колегите от Национална агенция по приходите, Агенция „Митници“, Българска агенция по безопасност на храните. 

Кога виждате този регистър да е готов?
Срокът, който сме си поставили, е до края на годината – да са създадени работните групи, да е направено заданието, да се прецени какво е финансирането и да се обяви обществена поръчка за изработването на тази база данни. Тя не е самоцел, а стъпка за реализиране на това урегулиране на пазара. Това е сложна система с миграция на данни. Трябва първо да изработим коректно техническо задание. С конкретния срок кога ще бъде готова и ще дава тези идентификационни номера, лицензии на търговците, не мога точно да ви отговоря. Няма как, защото не зависи от нас.

Вносът е голям проблем – и легалният, и нелегалният.
Това е свободно движение на стоки в ЕС. Всеки е добре дошъл да търгува, но при определени условия. Задължително трябва да има склад със съответното оборудване. Трябва да са извършвани проверки за съответствие на качеството на продукцията, допълнителни регулации във връзка с произхода на стоката, нейното окачествяване, други разрешителни. Тя пак ще е свободна, но трябва да бъде регулирана.

Ще има разговор с търговските вериги. Обаче те искат качество и определено количество. Как ще го направим това?
Първо, идеята ни е да има една кръгла маса, открита, приятелска среща с представители от веригите и производителите. Българският производител трябва да разбере, че трябва да има необходимото количество и качество, придружено със съответните сертификати за качество, изравнени партиди, календар на доставките, за да може да се разчита на него като партньор.

Ако стопаните не искат да се сдружават, как ще ги убедите, че това ще върши работа?
Считам, че повечето земеделски производители вече сами са стигнали до извода, че трябва да се сдружават. И доказателства за това са създадените групи организации на производители, които достигнаха 88 във всички сектори. Само в сектор „Плодове и зеленчуци“ са малко под 40.

Кой тип сдружаване, според Вас, би могъл да работи при манталитета и при условията, които имаме?
Да, много правилно го казахте. В условията на манталитета възможната форма за работа са организациите на производители, но трябва ясно да бъдат регламентирани отношенията вътре в самата структура. Защото тук все пак става дума за финансиране, всеки трябва да участва с парични средства, за да бъде всичко адекватно. Трябва да има система, която да урегулира тези взаимоотношения. Специално за организациите на производители от сектор „Плодове и зеленчуци“ в момента съществува схема, по която могат да правят проект и да получават финансиране. Говоря за оперативните програми, които се прилагат засега само са сектор „Плодове и зеленчуци“. От следващия програмен период се предвижда и в останалите сектори един бюджет от 3% от директните плащания да бъде отделен за такива структури от всички други сектори.

Друго искане на производителите е обратно начисляване на ДДС. Работи ли се в тази посока?
На Консултативния съвет, проведен миналата седмица, ясно заявих, че от страна на Министерството на земеделието са направени постъпки. Министър Танева е провела разговор и съм се уверил, че тя прави всичко възможно това нещо да се случи.

Какво зависи от Министерството на финансите и от Министерството на земеделието?
От нас се готви един анализ по отношение на търговията с плодове и зеленчуци. След което той ще се прати в Министерството на финансите. Там си има процедура по Директивата за обратно начисляване. Това е процес, който не става от днес за утре. Горе-долу периодът е 8-9 месеца.

Една от тезите, които най-силно беше Ваша тема, преди да станете зам.-министър на земеделието, беше битката срещу „чертожниците“. Работи ли се срещу тях?
Да, работи се. Преди два дни имахме среща с предложения на бранша, какво искат, как да стане. Планират се физически проверки на място, извънредни, които да контролират. Най-важното е да има контрол. Да се контролира това подпомагане, което според колегите от бранша в голяма степен отива при производители, които не го заслужават. Но е факт, че сравнявайки Кампания 2019 и 2018 има едни 30 хил. дка, които ежегодно мигрират. Те биха могли да се проконтролират. Отделно през слоевете може да се работи. Да се види кога са създадени трайните насаждения. В кой период се извършват проверките също е много важно. От нашата дирекция сме подали акуратна информация за периодите на реколтиране, за да може да обхванем най-подходящия момент за проверка.

Едно от нещата, за които Ви подкрепиха хората от бранша, беше да се намерят средства за субсидиране на 50% от разходите за култури по технологичните карти. Какво е положението?
Това беше общо искане на всички браншови организации. На този етап такова финансиране няма как да бъде предоставено. По-големият размер на средствата вече е изразходван. Това са финансови инструменти, които са ясно определени. Говоря за държавната помощ. Има някои нотификации, които са със срок на действие до 2022 г. и няма как да бъдат прекратени. Тоест би следвало да има някакъв друг, екстра, извънреден бюджет, който аз не мога да обещая, че това нещо ще се случи. В момента водим едни косвени мерки, които да подпомогнат. 

Друга идея е да внедрим въвеждането на понятието „свеж плод/зеленчук“. В повечето страни членки това работи и е един много добър механизъм. То работи и за двете страни, но предимно за производителите. 
Свежият плод трябва да е откъснат до 24 часа и да е доставен в радиус до 100 км например. Всичко това ще бъде изговорено с представителите на търговските вериги, браншовите асоциации, самите производители. По списък срещата е планирана за август, но ще я изместим. В момента се подготвят писма за потвърждение. Ще направим кръгла маса, дори може да я направим публична с участие на медии, защо не.

Имате ли някоя забележка към администрацията, която сте отправили преди, а сега смятате, че не е обоснована, и обратното?
На представителите на браншовите организации това им е работата. Винаги да искат, да желаят от администрацията да си върши работата. Но понякога самите браншови организации искат малко невъзможни неща. 

Вие искал ли сте от сегашна гледна точка невъзможни неща?
Като дългогодишен държавен служител в структури на Държавен фонд „Земеделие“ и Министерство на земеделието не съм изпадал до такива състояния. Винаги работя с регламенти, цитирам членове и искам нещата да се случват в законова рамка. 

Браншът вече дава ли Ви обратна връзка за работата?
Да, дори са ме включили в една обща група с моя служебен имейл. Каквото и да стане, ми пишат, звънят ми по телефона. За проблема с черешите, с пипера, с доматите от Сандански и Петрич. Всичко това го знам на момента и то не може повече да продължава. Ще работим с пълна сила в тази насока.