Производителността в сферата на българското селско стопанство е 3 пъти по-ниска от тази в индустриалния сектор, сочат данните от края на 2019 г. Брутната добавена стойност на един зает е скромните 2513.20 лв. спрямо 8619.20 лв. в промишлеността.

Работна ръка: Ще има ли държавни кампуси за берачите?

Така на един работник от аграрния сектор се падат едва 6,4 лв. зa eдин oтpaбoтeн чoвeĸoчac, докато за същото време заетият в производството създава продукт за 21,5 лв. Затова и заетите в селското стопанство са 3 пъти по-малко от тези в индустрията, макар България да е на едно от първите места в Европа по брой работещи в аграрния бизнес.

Все по-често обаче предлаганите свободни работни места у нас са повече, отколкото желаещите да ги заемат. Причините са различни, но основната е разликата в стандартите у нас и в чужбина. Затова все повече хора, които искат да работят в сферата на селското стопанство, търсят препитание извън България.

„Във ферми в Австрия например предлагат много условия за работа този сезон. Общежитието е за сметка на работодателя, който осигурява и транспорт до работното място и обратно. Безплатни са ток, вода, газ. Отделно от това, че осигуряват безплатна закуска, обяд и вечеря, интернет и кабелна телевизия. Те поемат и пътя от тук до Австрия“, коментира Крум Спасов, който има намерение тази година да се занимава със селскостопанска дейност, но не у нас.

Там според него се работело предимно в оранжерии и трудът, който ще полага, не му изглежда тежък и изтощителен, бил добре платен, а имало и много социални придобивки, каквито у нас не би получил.

„Тук, където и да съм ходил, повече от 700 лв. няма как да взема, а австрийците плащат чисто около 600 евро. Някои работодатели дават на работниците си безплатни напитки – кафе, чай. Купуват им даже цигари за 160 евро месечно, което много ме изненада. Освен това, който е работил съвестно, може да подпише, че ще се върне пак във фермата и за новия селскостопански сезон. Това е страхотно, защото освен осигурената работа, има и месечно заплащане от около 700 лв. месечно за престоя си в България“, обяснява Крум, който подготвя документи и се кани да замине, ако го одобрят.

Наслушал се е и на разкази за ужасяващи условия, но се надява да извади късмет и да попадне на хубаво място.

Първите сезонни гастарбайтери в сферата на селското стопанство обикновено тръгват за чужбина още в началото на февруари.

Вижте повече ТУК:

Фермери: Вместо да се правят кооперативи - обединяване около голям производител

Румънското земеделие върви нагоре, но няма кой да работи

Как да стане - инфраструктура за успешен агробизнес?