Нов сценарий се разви с въпросните 150 млн. лв. от Националния план за възстановяване и устойчивост, предвидени за напояване. Първо, те вече са 100 млн.лв. и второ – вадят се от проекта на „Напоителни системи” и се пренасочват към Фонда за насърчаване на екологичния и технологичен преход в част- Инвестиции в напояване. Дали това обаче е просто преливане на средствата на друго място, за да се защити усвояването им или отново няма да бъде постигнат дългоочаквания ефект за фермерите – достъп до вода за напояване.

Слънчогледът не отстъпва от високите си цени

На среща между Министерството на земеделието (МЗХГ) и бранша стана ясно, че причината за това прехвърляне е отказ на МОСВ да изготви обща комулативна екологична оценка за въздействие на проектите за инвестиции в хидромелиорации. Затова е решено парите да останат в сектор „Земеделие”, но да се усвоят по друг начин.

На пръв поглед това все пак звучи добре, но всъщност „те ще бъдат използвани само за частни инвестиции за напояване на стопанството”, пояснява председателят на националната асоциация на картофопроизводителите (НАК) Тодор Джиков пред Агри.БГ. И тук вече парите за възстановяване на хидромелиоративните системи започват да приличат все повече на инвестициите по подмярка 4.1.

„Защо слагаме каруцата пред коня. Ние трябваше да докараме вода до стопанствата на фермерите, вместо това ще им дадем милиони да си купят супер модерни съоръжения, а в същото време няма да има по какво да им пристигне водата, коментира Джиков.

Функционална ли ще е тази помощ?! Да, може би за стопанствата в райони, в които има канали за напояване, но не и за тези без, какъвто бе смисълът на първоначалния вариант на този огромен проект. Сега той се смали и направо изчезна. „Тези напоителни системи и съоръжения през миналия век са направени, защото е доказано, че на тези места няма подпочвени води, няма наличието на открити басейни, от които може да се тегли вода, да се създават язовири и микроязовири. В тези райони няма вода и ще продължи да няма”, припомни председателят на НАК.

Възможност обаче все още съществува, при добро желание. Още през лятото вицепремиерът Пеканов беше казал, че има начини да се възстановят напоителните системи и през заемната част на Плана. По данни на МЗХГ за пълна рехабилитация на хидромелиоративните системи в България са необходими около 2 млрд. лв., а за около 6 месеца, при стройна организация, могат да се подготвят проектите. Въпросът е дали това ще бъде направено. ”На срещата ни казаха, че активизирането на заемната част е възможност, която все още съществува”, информира още Джиков.

По негови думи, причината да няма екологична оценка от МОСВ, е липсата на време.” Ако още през май бяха поискани екологични оценки на тези 256 проекта, бе задвижена процедурата по нормативна база, и за всяка беше изготвена екологична оценка на стойност под 30 хил. лв., за да няма нужда да се прави обществена поръчка, сега нямаше да имаме такива проблеми”, казва още браншовият представител.

Тодор Джиков: Всички колеги казахме, че това е едно изключително грешно решение и финално ние не успяхме да се възползваме да усвоим безвъзмездни средства за възстановяване и рехабилитация на напоителните съоръжения от миналия век.

При положение, че фермерите все повече изпитват на гърба си климатичните промени - продължителните засушавания по време на вегетацията на културите, липсата на дъжд, екстремно високите температури.., недоволството им изглежда повече от нормално. 

Политиците бяха длъжни да направят всичко възможно без да има значение дали ще е през „Напоителни системи”, или не. Няма значение и колко се е крало и че това дружество е яхвано от всяка власт, ние нямаме вина за това, но решение трябваше да бъде намерено”, обобщава на финал Тодор Джиков.