Дълго обсъжданият и неколкократно променян План за възстановяване и устойчивост на България, който е част от общия план на Европейския съюз за последствията от COVID-19, е напът да не бъде предаден в срок на Европейската комисия (ЕК). Това стана ясно от изказването на вицепремиера Томислав Дончев. Той обяви, че няма да внесе плана, а ще остави това на следващото правителство, с мотива, че така било почтено.

Подмярка 4.1: Вижте с какви инвестиции ще имате най-голям шанс

По думите му в момента се работи по версия 3.0, която е „в почти пълна степен на техническа готовност с предварителна оценка на въздействието и в голяма степен е съгласувана и договорена с ЕК“, информира БТА. Срокът, който имаме обаче, за да предадем нашия Национален план е 30 април 2021 г. Той е определен от Европейския регламен и се отнася до всички държави членки.

Какво ще стане, ако не се впишем в този срок?

"Нужно е да го направим до 30 април, защото това е датата, тясно свързана с цикъла на европейския семестър“, коментира пред БНР Юлиана Николова, директор на Портал Европа и поясни:

Ако България много държи на своето членство в Еврозоната, ако държи да я приемат като държава, за която правилата имат значение, би трябвало да се съобрази с този краен срок. 

Експертът обясни, че по процедура след предаването на националните планове, Комисията ги одобрява, а през септември излизат решенията на Съвета и започва цикълът на финансиране. "Затова е много важно планът ни да бъде внесен навреме, защото иначе излизаме от този цикъл, който е на европейския семестър, а не е много дълъг периода, в който тези пари могат да бъдат усвоявани", дебело подчерта Николова.

Как това засяга земеделците?

В последния публикуван вариант на плана стана ясно, че по Механизма за възстановяване (2021 – 2024 г.) страната ни може да получи около 6,217 млрд. евро грантове и 4,549 млрд. евро заеми. В него сумите, засягащи земеделския сектор бяха занижени, спрамо първоначалната обявена такава от 1 млрд. евро. Бюджетът за цифрово земеделие падна рязко от 102 млн. лв. на 23,8 млн. лв.

Тези средства бяха предвидени за информационна система между администрацията и стопаните, както и за внедряване на прецизно земеделие - умни ушни марки, модул за употребата на пестициди и пр. Макар и по-малко, тези суми или каквито ще бъдат заложени в бъдещите поправки на плана, са реална възможност за развитие на сектора.

Следващият грандиозен проект, засягащ земеделските производители, е рехабилитацията на хидромелиоративната система. Предвиденият за това бюджет в плана за възстановяване е 847 млн. лв., а директорът на „Напоителни системи“ вече се похвали, че чрез средствата, отпуснати по плана,  265 обекта на дружеството ще бъдат изцяло възстановени, с което ще се осигури възможност за напояване на 80% от площите у нас, годни за поливане.

Възможно ли е да изгубим всички тези средства?

Вероятно не, но експертите са категорични, че изпадането от редиците на изрядните, отново ще доведе до влошаване на националния ни имидж и доверие към нас, както и забавяне на паричните потоци. Излиза, че нищо не пречи на сега действащото правителстов да внесе плана, дори е силно препоръчително.

„Има процедура, по която планът може да бъде изменян и всяко следващо правителство би могло да предложи промени. Парламентарните избори не са предпоставка за изменение на плана. Нужно е да са на лице нови обстоятелства, които налагат промени с по-добри резултати и по-пълно постигане на целите. Но всичко това трябва да бъде обосновано и защитено“, коментира  Юлиана Николова и препоръча на правителството да го представи в парламента, да защити тезите и да го предаде в срок.

Експертът припомни петте от общо седемте стълба на Общия европейски план, основно важни за нас  - екологичен преход, цифрова трансформация, която над 20 години вече не се свършва, повече политики за малките и средните, повече устойчивост на институциите. 

Истината е, че на всички е ясно, че политиката на Европа целенасочено върви към „позеленяване“ и ЕС няма да отстъпи от това, независимо какво „по цвят“ правителство управлява в дадена страна членка. В този ред на мисли здравият експертен ум съветва да не отстъпваме от европейските правила и привички, ако не искаме вечно да ни е крив макаронът.