Зърнопроизводството е най-силната част от българското земеделие и настоящият аренден модел не трябва да се разрушава, а да се надгради. Това може да стане, когато усилията се насочат към по-висока добавена стойност.

Анкета: Доволни ли сте от Индикативния график с директните плащания до края на 2022 г.?

Тази теза защитиха по време на дискусия на кръгла маса в Добрич лекторите доц. Огнян Боюклиев и д-р Димитър Събев от института за икономически изследвания към БАН. Те обсъдиха заедно със земеделски стопани възможностите за устойчиво развитие на Добруджа. 

20% от БВП на земеделието у нас идва от Добрич. 

Добавената стойност на зърното може да се увеличи 1,8 пъти при преработката му в брашно и 2,2 пъти след производството на хляб. Ако тези продукти бъдат вложени в туризма и стигнат до гостите на Черноморието, то тогава добавената стойност на зърното скача 20 пъти, обясни доц. Боюклиев. 

Парадоксът в Североизточна България се крие във връзката между демографския срив и развитието на селското стопанство. Лекторът д-р Събев посочи, че за 10 години – от 2011 до 2021 г., населението на Добрич е намаляло с 19%, а в цялата област – с 21%. Същите процеси се наблюдават в Силистренска област. 
При наличието на плодороден чернозем и модерно развито селско стопанство, за 10 години в Добричко и Силистренско хората са намалели с около 20%.

Въпреки едрото земеделие, високите технологии и мощности, населението на Североизток става все по-малко. Парадоксалните икономически процеси в аграрния сектор у нас са нехарактерни за страните на Европа.

Сред тях са силно уедрените стопанства, развитието на монокултурно земеделие и спад в производството на традиционни продукти, стана ясно още на срещата. 

Добавената стойност на земеделската продукция може не само да задържи жителите на Добруджа, но и да увеличи брутната добавена стойност от произведената продукция, категорични са доц. Боюклиев и д-р Събев. Статистиката показва, че през 2010 г. производството е донесло 167 млн.лв., докато 10 години по-късно едва 212 млн.лв. Големият въпрос е как да се увеличи брутната добавена стойност от земеделската продукция и какво трябва да се промени? По време на кръглата маса бяха посочени положителни примери от различни континенти – от пустините в Калифорния до ролята на жените в Перу и предлагането на местни продукти в Гърция и Италия.

Организатори на дискусията са гражданска инициатива „Глобален Добрич“, Института за икономически изследвания при БАН и научната програма „Здравословни храни за силна биоикономика и качество на живот“ на МОН съвместно с община Добричка.