С новата възможност за родните животновъде да кандидатстват по интервенцията Хуманно отношение към животните и антимикробна резистентност (ХЖ-АМР) дойдоха и нови проблеми за тях.

Фермерът като безлихвен кредит и потребител на обещания

Стопани сигнализираха, че изпадат в "параграф 22" ситуация, защото според изискванията трябват да докажат ваксинация за избраните от списъка по интервенцията заболявания чрез кръвни изследвания за антитела. Те се правят след 21 дни от поставянето на ваксината, когато тялото на животното вече е изградило антитела.

Това е важно освен за получаване на субсидии за заявените животни, а и защото бенефициентите нямат право да ги продават или придвижват до друг животновъден обект преди доказването на антитела.

Само че се оказа, че антитела не могат реално да бъдат доказани или поне така стоят нещата за едно от сериозните заболявания в списъка – ентеротоксемия. С Агри.БГ първо се свързаха животновъди, които искат да продадат част от животните, но нямат право да го правят, а не успяват да намерят лаборатория, която да прави изследвания на антитела за ентеротоксемия.

Поискахме разяснение от Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) къде животновъдите могат да изпращат проби за изследване на антитела след ваксинация по интервенцията. Оттам ни отговориха, че това е задължение на ветеринарния лекар на стопанството, а самите проби могат да се изследват „както държавни, които са част от структурата на Националният диагностичен научноизследователски ветеринарномедицински институт (НДНИВМИ), така и в частни лаборатории”.

Оказа се, че специално за ентеротоксемията ветеринарните лекари не могат да открият лаборатория в страната, която да разполага със съответния диагностикум за антитела за това заболяване. Свързахме се с известна частна лаборатория в Южна България, които потвърдиха казаното от лекарите. И фермери, и ветеринарни доктори, и лаборатории стигнаха до извода, че това изискване на интервенцията е направено без да се провери дали изобщо има съответния диагностикум, с който да се извърши изследването, съответно да се докаже ваксинацията и получи субсидията.

Агри.БГ обобщи споделеното и отново пусна запитване до БАБХ. Междувременно се свързахме и с НДНИВМИ, откъдето ни отговориха:

Такова изследване не може да бъде извършено при нас поради липса на диагностикум, също така не ни е известно да има такъв в световен мащаб, специално за ентеротоксемия.

„Това е така, защото ваксинацията за ентеротоксемия е доказала своята ефикасност и е сигурно, че на 100% животното ще изгради имунитет, тъй че не се налага това да бъде проверявано”, уточни ветеринарен експерт с 40-годишен опит.

Освен това от НДНИВМИ уточниха, че ако се търсят антитела за някаква болест, то следва да се направи изследване по метода Елайза, който струва 30 лв. на проба. Това означава, че хипотетично бенефициентите трябва да платят стотици или хиляди лева, за да докажат, че са ваксинирали животните си. Тогава какъв е смисълът от субсидията?

Експертите и животновъдите коментират по между си не е ли достатъчно да се докаже ваксинацията чрез протокола за направена такава от ветеринарния лекар. Засега темата остава отворена, а проблемът нерешен.