Може да очакваме добра продукция от животните, само ако са гледани добре. Затова и сега, на фона на повишените разходи, най-голямото ни перо са фуражите, споделя за Агри.БГ овцевъдката Величка Станева от карловското село Столетово.

Стопанство в манастирския двор

Тя вече е подала заявление за извънредната помощ заради войната в Украйна. Използвала е почивните дни, за да избегне тълпата от хора в общинската служба по земеделие.

„Извънредната помощ сме я предвидили за фураж, защото още не сме го платили. Държим го на склад и вземаме по малко през зимата. Оставили са ни го, но не сме го платили всичкия. Така смятаме да се издължим“, споделя стопанката. 

Тя и съпругът й се грижат за ливади с люцерна и сами си произвеждат грубия фураж. Купуват и от колеги в момента, в който балират, за да им излезе на сметка. Ако от място вземат бала люцерна за 4-5 лв., то през студените месеци тя поскъпва – миналата зима е стигнала до 10 лв., което за семейството животновъди е непосилно.

„Започваме да подхранваме овцете в агнилната кампания. След това увеличаваме дажбите, за да може да дават повече мляко. Храним много и затова фуражът ни е един от най-натоварващите разходи. Когато доим, запазваме и 1-2 фризера с мляко, за да можем да дохраним новородените“, обяснява Величка.

В своето стопанство с около 250 животни от породата Дъбенска овца, с които са част от Развъдната организация за автохтонни породи овце в България, стопаните използват агрегат за доене с 4 позиции, но сякаш предпочитат да го правят ръчно. Ако на ръка доят за 2-2,5 часа, с агрегата им отнема повече време – 3,5-4 часа.

„Доим през лятото. Тази година ни го изкупуваха на 1,90 лв./кг, което е добре на фона на 1,10 лв./кг, както беше миналата година. Не е реална цена, но пак сме доволни. Мислили сме да затворим цикъла със собствена мандра, но изискванията са много и трябва да вложим доста средства“, споделя овцевъдката.

Лекарствата също натоварват все по-вече бюджета на семейния бизнес. За едно лекуване на своите животни те влагат не по-малко от 1000-1500 лв., а това се налага няколко пъти в годината.

„Освен че сме животновъди, сме и ветеринари, защото с годините сме се научили да познаваме овцете. Повечето пъти познаваме заболяванията. Човек се научава на всичко, щом иска да гледа животни“, категорична е опитната стопанка.