Кирил Габров е родом от Хасково, но над 10 години развива бизнес начинанията си в района на Широка лъка и Гела. Основен фокус в работата му са животните - 240 овце от породите Асаф и Аваси и 80 англо-нубийски кози. Всички те пасат нависоко по пасищата в Родопа планина. 

Бай Спас Седянков - порода овчар

В района на Смолянско доста от животновъдите гледат автохтонни породи, но те не се особено продуктивни и не се отглеждат за месо или за мляко конкретно. 
“Някой гледат автохтонни породи, за да могат да пишат ливади. Ние сме далеч от тези неща. Нашето е в пъти по-трудно. При нас отглеждането на 100 животни е все едно отглеждаш 300 от автохтонните породи”, каза Габров и добави, че животните му са по-големи и по-претенциозни, но след като се климатизират няма проблеми. 

Говорим за реализацията на млякото, която в цяла България е проблем. 

“Аз си преработвам моето мляко на ишлеме в Борино и го продавам като сирене и кашкавал. Отскоро си направих малка мандра, която си купих и ми предстои да я регистрирам. Най-изгодно е сам да си го преработваш и сам да си го продаваш. Ако има нормална цена - да се продава суровото мляко и да не се занимава човек с подробностите, защото това е ежедневен ангажимент”, обясни животновъдът. 
Той сподели, че ако намери човек, който да се обучи и да работи в мандрата му, тогава ще заработи и тя.

“Защото това е проблемът при нас - хората. Като навсякъде. Но специално за овчарите е трудно. Аз имам трима души в Гела. Единият е от Русе, вторият е от село Брезе, а третият - от Гела”, каза Габров и добави: “Не е до пари работата. Ако човекът е читав, с акъла си, не би стоял високо в планината”.  

На въпроса ми той защо се е качил от полето в планината, отговаря така:
“Имам две висши образования и в полето не съм гледал животни, там се занимавах с друго. Тук се появи възможност и затова. Не го правя за субсидии или нещо от този род. 

Старая се да се справям сам, защото субсидиите не покриват разходите, защото тук зимата е 6 месеца - започва декември и свършва през май месец. Тогава могат да излязат животните. През зимния период разходите за храна са много, като в това се включва и транспортирането - всичко идва от полето”, каза Габров и допълва: “За зимата ми трябват 30 тона фураж и 3 000 бали. Това са 30 000 лева. И то ако всичко е нормално и зимата е нормална”. 

Дали има проблеми с "белите петна" за пасищата. 
“Винаги е имало проблеми. Аз пиша винаги в Гела и Солища - където имам дадени имоти. Не участвам другаде. Има хора, които отпреди имат взети общински имоти и други за пет години - там принципът е колкото повече имаш, толкова повече имаш право да взимаш “бели петна” и да участваш. Така е измислена системата, което не е правилно.

И се надявам от тази година всичко си идва на мястото. Няма как аз тези ливади да ги чистя, да ги пашувам и някой друг да получава субсидии за тях. Това е проблемът. Решено е преди няколко години и въпреки това се е случвало по този нерегламентиран начин. Ако имат животновъден обект, който да е действащ и животни - тогава. Сега ще тръгнат това да правят. Навсякъде, където има много бели петна, ще започнат да обособяват, да правят по чл.137, но няма да е толкова лесно, защото трябва да имат собствена земя и т.н., но трябва да идват и животни на това място. 

Според него е лесно да се прекъсне порочната практика с виртуалните животни. 
“Проста работа. Прави се една проверка на място и всичко си идва на мястото. Колкото и виртуални да има, какъвто и да е доктора, каквито и контакти да има животновъда, няма как. Правят се кръстосани проверки и се приключва”. 

80 процента от овцефермите в България се нуждаят от механизация и то спешно. 
“Не съм участвам по никакви проекти, за да не се занимавам, а и нямам нерви да се сблъсквам с бюрократщина. Тази година си купих трактор Zetoer 4x4 25 к.с, с целия нужен за фермата инвентар, оборудване за мандра. Имам си косачки, само балировачка нямам, но живи и здрави ще си купя тази година и няма да съм зависим от никого. Тук все пак се съобразяваме и с времето и да чакаш някой да ти балира, не е добре. Не се случват нещата”.