Никола Стоянов, който отглежда 120 овце в Свиленград, сам ни потърси. Сподели, че иска да си каже мнението, след като прочел поредния материал на Агри.БГ за проблемите в животновъдството. 

Фермери, вижте какво ви готвят политиците

“Проблемите на овцевъдите в цялата страна са сходни. Наистина не се издържа. Търпим, търпим - ама докога? Ние отделяме средства, за да храним животните, а нашите семейства гладни ли да стоят? 

Естествено е, че от година на година бройките на животните намаляват, но заради виртуалните животни - никой не може да каже колко са точно. 

Искам да изразя възмущението си от начина на работа на администрацията на местно и на държавно ниво. 

Много бавно работят, няма никаква загриженост за фермерите. Защото те си получават заплатите всеки месец, а ние разчитаме на работата си”. 

Питам го откога е овцевъд. 

“Близо 20 години се занимавам с това. Завърших селскостопанския техникум, а после наследих овцете от дядо си”. 

Прочетете още от разговора ни без редакторска намеса. 

Кое Ви кара да продължавате?

- Нещата не опират само до парите, но без пари докъде? Те не са стимула, а мерак. От малък съм с животните. Имам ценно наследство от родителите и дядовците ми. 

На каква цена Ви изкупуват млякото?

- Цената е много ниска. Тази година беше 1.10 лв., след това стигна до 1.20 лв., но след това нямаше промяна. 

Каква Ви е себестойността?

- Висока е. Нямаме собствена земя, а и да наемем - нямаме машини, за да я обработваме. Наемът е скъп, да наемеш трактор също е скъпо, а фермата не разполага ли със собствен фураж, по-голямата част от разходите са за това. 

Колко Ви струва фуража?

- Един чувал от 40 кг до миналата година беше 18 лв., в момента е 25 лв. Това е комбиниран фураж, стремим се да си храним животните с качествена храна. 

Ако няма субсидии, как ще се справяте?

Всички знаем, че това не е основната причина да се гледат животни. Парите за този сектор не са от кой знае колко много. Ние сме гледали животни и преди това и сме се справяли по някакъв начин. Основното ни притеснение е, че цените на фуражите много се повишиха и тази помощ, която получаваме, отива за фураж, за друго не остава. 

Как да спасим животновъдството?

- Една част от проблемите е в некомпетентните бюрократи. Ние сме потърпевши от техните действия. Би трябвало да си изпълняват поне служебните задължения. Не може да си на такава работа и да нямаш никакъв стимул за работа, да има безхаберие. Аз така го виждам. 

Нещата в земеделието, поне според мен, са много по-добри отколкото в животновъдството. Това са ми впечатленията от нашия район.  Колегите растениевъди купуват земя, купуват нови машини. Развиват се, а животновъдството с всяка година потъва надолу. Като изключим най-големите животновъди, които се броят на пръсти, всички останали са на линията на бедността. 
Дори си мисля, че трябва да приключвам с тази дейност. Търпяхме, търпяхме, но човек търпи до едно положение. 

С новия програмен период не очаквате ли да има промяна?

- Не. По-скоро ще изчезнат всички дребни животновъди. Ще останат само едрите и това е. Нещата вървят в тази посока. Подходът на държавата е сгрешен. Най-простият пример: в областната служба, когато заявяваме животните - стоим на опашка с часове, а някой едър земеделец или животновъд получава покана от администрацията, те му звънят кога да отиде, а ние висим навън. Това е дразнещо и обидно. Така не бива да се отнасят към нас, защото сме по-дребни. 
Мотивира ни любовта към животните - гледаш ги от раждането до последно, но не ти оставят друг избор. Виждам, че и колегите се оплакват. 


Тъжно е, когато се случва да водим такива разговори, и се надяваме те да са все по-рядко, защото хората, полагащи този труд и са така всеотдайни не заслужават държавата да ги тика в ъгъла.