Какво място заемат младите овцевъди и козевъди и какви са основните предизвикателства пред тях? Консумират ли се овчи и кози продукти и как младите потребители ги приемат? Тези въпроси бяха акцент по време на кръгла маса за проблемите и перспективите в овцевъдния и козевъден сектор. Форумът на високо равнище се проведе, в рамките на Националния събор на овцевъдите и козевъдите, като участие взеха представители на 17 държави, пряко ангажирани в сектора - Австрия, Азербайджан, Босна и Херцеговина, Германия, Грузия, Дания, Израел, Испания, Италия, Литва, Латвия, Македония, Молдова, Румъния, Сърбия, Чехия и Финландия.
 
 
В кръглата маса участие взеха още проф. Иван Станков, изп. директор на Националната овцевъдна и козевъдна асоциация (НОКА), проф. Васил Николов, председател на Селскостопанска академия, д-р Евгения Ачкаканова, изпълнителен директор на Асоциацията за развъждане на породата Ил дьо Франс и доц. Божидар Иванов от Института по аграрна икономика (CAPA).
 
 
От проведена анкета сред потребители стана ясно, че овчите и кози продукти са атрактивни за тях и биха ги включили в ежедневното си меню, но това, което спира голяма част от тях това да се случи, са няколко причини – най-вече трудното откриване на подобни продукти в търговската мрежа и съответно високата им цена.
 
Доц. Божидар Иванов изведе статистически данни от Евростат, които сочат, че като цяло броят на овцевъдните стопанства у нас след 2007 г. от почти 40 хил. спада на 26-27 хил. към 2016 г. Според него обаче положителното при тази ситуация е, че се наблюдава намаляване на основната група управители на стопанства, а именно тази на хората над 65 години, докато дялът на младите фермери остава относително стабилен. 
 
 
„През последните една-две години има задържане на цената на овчето мляко. По-скоро през тази година се наблюдава и намаление. Мандрите се оплакват, че складовете им са препълнени със залежала продукция от овчи продукти. Това, което е голямото предизвикателство е, че голяма част от преобладаващите овчи продукти се търсят от хора и в страни и региони, където доходите не са толкова добри. Знаете Близкия Изток, Северна Африка, Южната част на Европа, а в същото време те са по-скъпи отколкото крайните продукти. Смятам, че трябва да се търсят решения. Всички споменават, че в момента да се говори за износна ориентация на производството би било трудно, затова продукцията трябва да бъде насочена към местните пазари“, каза за Фермер.БГ Божидар Иванов.
 
Европейският парламент подкрепи увеличаването на помощи за секторите овцевъдство и козевъдство в новата Обща селскостопанска политика (ОСП), с цел да се спре изоставянето на тези сектори от земеделските стопани в ЕС, предвид силната зависимост на голяма част от овцевъдите и козевъдите от получаването на преки плащания. В резолюцията на ЕП се говори за необходимостта от запазване и/или увеличаване на обвързаната подкрепа за двата сектора. Според НОКА субсидирането е важно, но не и определящо. Едни от основните проблеми се явяват загубата на традиционния вкус, външните пазари и трудностите при реализацията на продукцията.
 
 
„Не, подпомагането не е разковничето, но е много важна част от общата картина, имайки предвид, тази изостаналост, за която говорим. Именно затова сме и силно зависими от подпомаганията, точно защото ни липсва и куца пазарната реализация“, обясни Янка Попова, съпредседател на НОКА.
 
У нас голям проблем се явява вносът на агнета от близки държави, които се колят в български кланици и след това се реализат в магазинната мрежа като родно производство. Проблем има и за потребителите, тъй като те не могат да бъдат сигурни нито в качеството на продукта, нито в това откъде идва той. Йозеф Щокъл, президент на Асоциацията на овцевъдите от Австрия разказа пред Фермер.БГ за опита в превенцията срещу подобни недобри практики.
 
 
„Наистина е много трудно да се работи в тази посока и да се направи разпознаваем традиционният продукт. Това е дългосрочен проект, чиято цел трябва да бъде единствено да информира консуматора какъв е даденият продукт. В Австрия имаме изградена политика. Поставяме три флага – червен, бял и черен. Ако както при вас, животното идва в Австрия от друга страна, но е заколено в австрийска кланица, ние слагаме червен флаг на етикета. Това дава ясна представа на потребителя, че не купува австрийско месо и че не може да очаква същото качество, което наш, роден продукт, би предложил. Трябва да започнете с комуникацията с потребителите и да ги накарате да ви вярват, и не на последно място да изберат българската продукция пред новозеландската, например“.
 
Темата за родните, качествени и автентични продукти бе акцент и на Националния събор на овцевъдите. Мотото на тазгодишното издание на събора е„Български храни с български суровини“. Това не е просто надслов на събитието, но и лична кауза на браншовата структура. Преди около месец НОКА стартира инициатива „В търсене на изгубения вкус“, чиято главна цел е да насърчи консумацията на овчи и кози продукти.
 
 
„Преди всичко искаме да насочим общественото внимание върху бранша и върху това какви продукти консумира, защо ги консумира и трябва ли да продължава. И не на последно място, като цяло администрацията, заедно с бранша да започне да действа в един по-добър за производителите метод и за реализация на продукцията и за отглеждане на животните“, коментира пред Фермер.БГ Симеон Караколев.
 
Стъпките затова са няколко и НОКА има ясна визия затова.
 
„Първо когато достатъчно ясно обясним на обществото, че това, което в момента се прави не трябва да е така. Второ когато дадем на този малък, среден производител възможност да стигне до крайните потребители, защото, както много пъти сме заявявали – не винаги пазарът е там, където се произвежда дадената продукция“, добави той.
 
 
Отново с цел промотиране на консумацията на овчи и кози продукти, България, заедно с Австрия, Литва и Латвия е подготвила два проекта. Единият е насочен към държавите-участнички, а вторият е за промотиране в трети страни, извън ЕС, по-конкретно Египет, Тунис, Алжир и Мароко.
 
„Проектът е промоционален. Надявам се в рамките на тази година да мине неговото одобрение, а от догодина да започне изпълнението му. До момента, по предварителни разговори, имаме заявка за присъединяване на още 4 държави. Надявам се това да стане в рамките на следващата година“, обясни Караколев.
 
Овцевъдството и козевъдството са най-традиционните дейности почти във всички части на планетата, защото именно тези два сектора са осигурявали поминъка и препитанието на много поколения. Днес 22% от овцете се отглеждат в пет страни – Австралия, Нова Зеландия, Аржентина, Уругвай и Южна Африка. Проблемите у нас са ясни на всички, за подобряването на сектора продължава да се работи, а младите хора все още са кът. Любовта към животните обаче остава движещата сила и решаваща за мотивацията им за развитие в селското стопанство.