Овце за месо – предната, средната и задната част на тялото са съразмерно развити и добре свързани. Главата е малка, лека и къса, но широка и с права профилна линия. Шията е също къса, но широка и отлично замускулена. Холката, гърбът и кръстецът образуват една права линия и се отличават с голяма широчина и с богата мускултура. Крупата е равна, дълга и широка. Гръдният кош е широк и бъчвовиден, със силно издадена напред гръдна кост. Бутовете се широки и запълнени. Кожата е рехава и сравнително дебела, с добре развита подкожна тъкан. Крайниците се къси и широки поставени. Костната система е по-слабо развита. Вълната е суха, с малко серей, полутънка и полугруба.



 



Овце за мляко – отличават се с удължена форма на тялото. Главата е дълга, тясна, с големи, странично поставени уши. Гърбът е прав и дълъг, но тесен. Крупата е също дълга, но недостатъчно широка. Гръдният кош е тесен и дълбок. Вимето в сравнение с другите типове е добре развито, жлезисто и с големи цицки. Общо тялото има крушовидна форма с широка задна част. Кожата е тънка, плътна, със слабо развит подкожен слой, а вълната в повечето случаи е смесена. Костната система е недостатъчно развита. Тръбестите кости са тънки и дълги. Към този тип освен специализираните породи, каквато е източнофризийската овца спадат и нашите местни полугрубовълнести и грубовълнести овце-плевенската черноглава, старозагорската, свищовската овца и др.



 



Овце за вълна – по развитието на телесните части овцете от пози тип заемат междинно положение. Главата е средно голяма, обраснала повече или по-малко с вълна. Холката е малко по-висока от грабната линия. Гърбът е сравнително равен, по-тесен, отколкото при овцете за мляко. Крупата е леко свлечена и средно широка. Гръдният кош е средно дълъг, дълбок, но не е достатъчно широк. Вимето е слабо развито. Кожата е добре развита, плътна и образува кожни гънки. Вълната, която расте върху нея,е тънка и гъста, варираща по отношение на дължината на влакната. Костната система е много добре развита. Тръбестите кости са сравнително дълги и дебели, а крайниците са правилно поставени.



 



За да се изберат най-добрите индивиди за разплод е необходимо да се знае тяхната продуктивност. Най-важните продуктивни признаци са живата маса, вълнодобивът, млечността, плодивитостта, а от качествените показатели-нежността, гъстота, дължината, здравината, разтегливостта, къдравостта и рандеманът.



 



Живата маса – едрината на животните е важен признак при избирането има за разплод. При равни други условия по-едрите животни дават по-висока продуктивност и по останалите признаци-вълна, мляко, приплодни. Едрината е показател и за месодайните качества на овцете.



Вълнодобив – най-важният признак при овцете от породите за комбинирана продуктивност-за вълна и за месо.



Вълнодобивът има значение при овцете от породите за мляко. Ето защо трябва да се отглеждат предимно животни с комбинирана продуктивност, които са по-ефективни, т.е. икономически по-изгодни. Ако направлението на овцете е главно за мляко, желателно е животните да имат еднородна вълна /руното да е съставено от един тип влакна/. Качествените показатели на вълната са важни признаци при овцете с еднородна вълна- т.е. тънка /мериносова/ и полутънка /кросбредна и цигайска/.



Млечност – млечността до голяма степен зависи както от вътрешни фактори обединени под общото наименование генотип, зависи и то условията на хранене, отглеждане, както и правилното доене. Млечната продуктивност се контролира един път в месеца предимно през първите две лактации.



Плодовитост – тя се влияе от външните условия, но главно то храненето и отглеждането. За повишаване плодовитостта по пътя на отбора в едно стадо е важен момент в развъдната работа. Правилно е да се оставят за разплод женски и мъжки агнета близнаци, а не да се бракува единият близнак може, за да може майката да отглежда по-добре другото агне. Ако овцата няма достатъчно мляко, единият близнак се прехвърля на друга майка, но не да се бракува. Плодовитостта се предава като по женска така и по мъжка линия.



Преценка по произход – има много важно значение, особено за младите мъжки и женски агнета, които още не дават продукция. След като животните навършат 3-4 месечна възраст, фермерът трябва да определи кои да остави за разплод и кои да бракува. Освен на общото развитие, на екстериора и конституцията особено внимание се обръща на произхода на агнетата. Стопанинът няма други данни освен данните за родителите и прародителите. Когато те имат високо изявена продуктивност /вълна, месо, мляко/, той може да разчита, че тя ще се прояви и в потомците. На тази основа се провежда и отборът по произход. Когато овцете в стадото са малко /10-15/, това не е трудно, но при стадо /150-200/ трябва да се водят записки за проведените контроли и за произхода. В бъдеще преценката по произход ще се води по-често, тъй като само фермерите с оптимизиран брой животни в стадото ще са конкурентноспособни на свободния пазар. Воденето на точна регистрация е необходимо и да се избегне стихийният инбридинг /родствено съешаване/.



За тази цел животните трябва да са трайно номерирани, без което е немислима каквато и да е развъдна работа. За да се разбере как се унаследяват продуктивните признаци и дали се предават по наследство от родителите, трябва да се премине към следващата преценка-по потомство. На практика се проследява доколко в родствениците на преценяващото животно се повтарят едни и същи високи стойности на съответния признак – жива маса, вълнодобив и млечност. Колкото повече те се повтарят, толкова е по-голяма възможността да се унаследят от приплодните. Отбор по потомство – това е най-висш етап при избора на животни за разплод.



 



Ако дадено животни има висока продуктивност /жива маса, вълнодобив, млечност и плодовитост/ и много добър произход /родители и прародители също имат висока продуктивност/, но не предава качествата си на потомството, то не може да бъде подобрител на стадото. За провеждането на преценката по потомство фермерът трябва да разполага с данни от контролите на продуктивността, разплодната дейност и произхода на животните. При козите признаците, по които се избират животни за разплод от отделните породи са различни.



 



При породите за мляко водещото е съдържанието на мастните вещества в млякото, млечната продуктивност и живата маса. При породите за пух водещото е живата маса, количеството получен пух и неговото качество, а при породите за мохер освен живата маса основен признак е вълната.



 



При избора на кози за разплод е необходимо да се използват данни от различни източници. Най-разпространеният начин е преценката по индивидуалните качества на животните. Преценява се екстериорът и конструкцията на козата и основните продуктивни и качествени признаци. При наличие на съответна отчетност /родословие на животните/ в преценката може да се включат произходът и продуктивността на страничните родственици /лелите/ и потомството. У нас основното направление, за което се използват козите е млякото. Това се отнася както за новосъздадената порода Българска бяла коза, така и за местните ниско продуктивни кози.



 



При избора на българските млечни кози за разплод трябва да се избягват животни с увреждания на крайниците и на челюстите, с лош екстериор, с меки копита и бабките и с неразвито виме с неправилна форма. Пръчовете трябва да се преценяват освен по екстериора, но и по формата и големината на тестисите. Необходимо е тестисите да са добре развити и нормално поставени.