Смокиновите градини в Северна България вече не са екзотика, макар все още малцина родни овощари да се захващат с тази традиционно топлолюбива култура. Синан Вейсал е от хората, които смело експериментират и налага този вид, като създава първата смокинова градина в тази част на страната. 

Четете още: Кой ще защитава интересите на българските фермери в Европа?

 

Преди 2 години той е решил да експериментира със създаването на 50 декара смокинова градина. 

Любопитството на овощарите към нови култури обаче не е достатъчно, нужен е пазар за смокините. Синан Вейсал, който е маркетолог по образование е проучил вече възможностите за реализация. „Няколко месеца след съзването на насажденията ни звъняха от Западна Европа, основно от Германия с предложение да сключим договори за 3-4 години напред, още преди да са започнали да плододават. Голям интерес има, особено към биологичното производство на смокинови плодове“, споделя той с Агри.БГ. 

При отглеждането на смокините има особености, с които трябва да се съобразяват смелчаците, които се захващат с отглеждането на този плод, става ясно от думите му. 

„За да хванем първите ръце на смокиновите плодове, се налага да внасяме плодове от мъжки смокини, които са заразени с ларва на т.нар. смокинова оса, която излюпвайки се от тези плодове, опрашва женските растения“, разказва Синан и споделя, че за тази година е направил внос от Турция на плодове от мъжки растения.

Оказва се, че той вече е „заразил“ с ентусиазма си и други свои колеги и е помогнал за създаването на по-малки смокинови градини в Попово, в Две могили, Русенско, в Дулово, Силистренско и във Варненско.

„Смокинята се оказва едно доста гъвкаво растение към климатичните условия. Единственият ѝ проблем са дълбоките зимни студове. От няколко зими подред, ние нямаме такива студове. Освен това е много сухоустойчива. Основното и предимство е, че нуждата и от растителна защита е много ниска. Няма нужда от много пръскания и със съвсем елементарни третирания с мед и  сяра успяваме да предотвратим проблемите“, сподели още Синан Вейсал.  

Синан Вейсал: Маркетологът, който избра производството на плодове за свой поминък

 

Любопитството му, а и все по-необратимите климатични изменения го карат да експериментира и с други южни плодове. „Правим опити с райската ябълка при нас, защото тя също се оказа плод, който е атрактивен на пазара. Освен нея съответно правим опити, но в по-малки размери и с нар, и със студоустойчиви маслини“, разказва овощарят, който има успех с отглеждането на бадеми. 
С тях се е захванал експериментално преди 7 – 8 години. Новите селекции, които са късноцъфтящи и се самоопрашват се представят много добре. Дори в години, в които прасковата и нектарината измръзват, бадемите раждат, сочи опитът му досега. 

Според Синан климатичните промени неизбежно ще ни принудят да променим изцяло профила на овощарството в региона. 

„За жалост наблюдаваме проблеми с това, което през годините се е доказало при нас като сортове. Някой от старите сортове кайсии и череши, които са традиционни за нашия регион, ще изчезнат. Заради топлите зими те не могат да заложатдостатъчно цвят. И съответно добивите са много ниски. Също е много важно и трябва хората да знаят това при засаждането на нови градини, да не залагат на тези сортове, защото съществува риск да нямат добиви следващите години“, предупреждава той. 

Екипът на Агри.БГ гостува на Синан Вейсал преди опустошителната градушка в средата на месец юли, която унищожи 100% от реколтата му.